Мадона се завръща на дансинга с новия си албум „Confessions II“, който бележи първия ѝ голям проект от около двайсет години и вече предизвиква важни новини в музикалния свят, съобщава town.bg. Албумът е дълъг 63 минути и е замислен като непрекъснат диджей сет, в духа на култовия ѝ запис от 2005 г. „Confessions On A Dance Floor“.
Проектът е съавторски и копродуциран основно от Мадона и музикалния ѝ директор Стюарт Прайс. В записите участва и авангардната изпълнителка Arca, както и продуцентът Andrew Watt. По време на предварителна прослушвателна сесия Прайс посочи, че новият запис е по-малко повлиян от диско-хаус естетиката на предишния „Confessions“ и по-отчетливо черпи от ритмите и енергията на хаус сцените в Детройт и Чикаго. Откриващият трак „I Feel So Free“ е дълбок хаус номер, който използва семпъл от клубната класика „French Kiss“ на Lil Louis (1989), и с това дава ясно заявка за посоката на албума.
„Confessions II“ е съзнателно продължение на предишния клубен шедьовър и съдържа множество отсылки към емблематичната дискография на изпълнителката. В звученето има звукови намигвания към сингли като „Justify My Love“ (1990) и „Bedtime Story“ (1994), а често появяващите се говорни пасажи напомнят за атмосферата на албума „Erotica“ (1992). В песента „Danceteria“, която е отдаване на почит към нюйоркския клуб, където Мадона за първи път намери свое творческо поле и близка общност, тя споменава диджея Марк Каминс — продуцент на дебютния ѝ сингъл „Everybody“ от 1982 г.
Резултатите в албума са нееднородни: някои композиции звучат убедително и пресъздават пулса на клубната сцена, докато други оставят усещане за претрупаност. Песента „School“, вдъхновена от художествения метод на Пабло Пикасо, според слушателя може да прозвучи прекалено хаотично, докато други парчета носят тежестта си главно поради личната и артистична тежест на изпълнителката. В енергичния трак „Everything“ певицата изрича „Това не е наред, няма да го приема!“, ред, който предизвиква любопитство какво точно е в центъра на нейното раздразнение.
В централната част албумът предлага близо 40 минути пулсиращ хаус-поп и елементи на психеделичен транс, след което става по-съзерцателен. Сред по-интимните моменти е „Fragile“ — рейв балада, в която Мадона отдава почит на покойния си брат Кристофър, както и „The Test“ — трип-хоп композиция, в която тя дуетира с дъщеря си Лола Леон. Тези лични откровения придават допълнителна дълбочина на проекта и помагат да се види албумът не само като клубен запис, но и като обобщение на личната и артистична история на изпълнителката.
Като цяло „Confessions II“ показва артист, който продължава да черпи от клубната култура и да я превръща в своеобразен дневник — един микс от танцови енергии, носталгични намеци и лични признания. За феновете и наблюдателите това е важна стъпка в кариерата на Мадона: смел опит да обнови своя танцов език, без да изтрие следите от предишните си етапи.
Новото издание ще намери място както сред дългогодишните ѝ почитатели, така и сред по-младата публика, която проследява съвременните хаус течения. В контекста на актуалните новини за музиката то се очертава като един от по-значимите поп-албуми тази година, показвайки, че голямата дама на попа все още може да задава ритъма и да кара хората да танцуват — както на дансинга, така и в дискусиите за наследството ѝ.
В публикациите около премиерата се появи и коментар на таун.бг, а заглавието и звученето на „Confessions II“ вече провокират оценки и дебати в критиката и сред слушателите.
Абонирайте се за нас в Google News.
