Данъкоплатците неизменно поемат цената на бюджетните решения, а усилията на управляващите в момента са насочени към откриване на слабостите в настоящата финансова рамка с надеждата те да бъдат коригирани през следващата година. Това заяви изпълнителният директор на КРИБ д-р Боян Митракиев.
По думите му народните представители търсят възможности за ограничаване на капиталовите разходи, което според него е знак за желание да се оптимизират публичните финанси. Той обаче посочи, че възможностите за сериозни икономии са ограничени, тъй като значителна част от проектите вече са в напреднал етап на изпълнение или са обвързани с европейско финансиране.
Митракиев отбеляза, че при някои инвестиционни проекти е възможно изпълнението да бъде отложено заради недостиг на време, но предупреди, че страната не може да си позволи да се лиши от инвестиции. По думите му повече от три четвърти от държавните разходи вече са насочени към социални плащания и възнаграждения.
Като пример за неблагоприятна финансова политика той посочи Румъния. Според него северната ни съседка е използвала значителни заеми за стимулиране на потреблението, което за няколко години е довело до икономически затруднения, стагфлация и политическа нестабилност. По негово мнение България трябва да избягва подобен сценарий.
Изпълнителният директор на КРИБ коментира, че параметрите на бюджета за две хиляди двадесет и шеста година не се различават съществено от досегашната финансова политика и са изготвени в съответствие със Закона за публичните финанси. Той все пак отчете като положителен факт, че проблемите вече се признават открито.
Митракиев подчерта, че устойчивото развитие е трудно постижимо при висока инфлация. Според него ограничаването на инфлационния натиск изисква по-бавен ръст на паричното предлагане и по-висока производителност. Той обърна внимание, че бюджетният дефицит, макар и ограничен до три процента, не означава балансирани публични финанси и продължава да оказва влияние върху инфлационните процеси.
По думите му държавата не бива да финансира с нови заеми разходи, които се представят като инвестиции, ако те не носят реална икономическа възвръщаемост. Според него част от подобни проекти могат да бъдат реализирани по-ефективно от частния сектор.
Митракиев разкритикува и обсъжданата възможност за промяна на осигурителните прагове в средата на годината, като я определи като неподходяща за бизнеса и домакинствата, които вече са планирали своите бюджети. Той допълни, че страната продължава да има нужда от привличане на чуждестранен опит и инвестиции, които да подпомогнат модернизацията на икономиката.
