Платформата „Диагноза България“ събира и представя на едно място информация за управлението на държавните и общинските болници, както и за начина, по който се разходват средствата на Националната здравноосигурителна каса. Това заяви нейният създател Мартин Атанасов в интервю за Bulgaria ON AIR.
По думите му системата обработва огромен обем официални данни, които в хартиен вариант биха надхвърлили 64 000 страници.
Данните са събрани от официални институции
Атанасов обясни, че платформата използва информация единствено от Министерството на здравеопазването и НЗОК, като част от документите са получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Според него основната цел е данните да бъдат представени по разбираем и достъпен начин, тъй като в настоящия им вид те трудно могат да бъдат открити и анализирани от гражданите.
Той подчерта, че чрез платформата може ясно да се проследи както управлението на държавните и общинските лечебни заведения, така и разпределението на средствата на Здравната каса между различните болници.
Изкуственият интелект не анализира информацията
Създателят на платформата уточни, че изкуственият интелект е използван единствено при разработването на програмния код.
По думите му анализите не се извършват от алгоритми с изкуствен интелект, а чрез предварително зададени правила и методология, заложени в самата система.
Разлики във възнагражденията
Атанасов коментира и публикуваните данни за заплатите в държавните и общинските болници.
Според него най-високите възнаграждения са концентрирани основно сред ръководните кадри, докато лекарите и особено медицинските сестри продължават да получават значително по-ниски доходи.
Обсъждания с Министерството на здравеопазването
Той съобщи, че вече е провел разговори с представители на Министерството на здравеопазването относно развитието на платформата и разширяването на публичния достъп до информация.
По думите му най-важната цел е институциите да публикуват подобни данни регулярно, така че прозрачността да се превърне в постоянна практика.
Анализът открива отклонения за 620 млн. лв.
Според Атанасов платформата вече показва значителни разлики между сходни лечебни заведения при разходите за консултантски услуги, поддръжка и закупуване на лекарства.
Той поясни, че при изчисленията е използвана медианната стойност на цените, а не най-ниската, за да се избегне изкривяване на резултатите.
На тази база системата изчислява, че ако лечебните заведения с по-високи разходи са закупували медикаменти на средните пазарни цени, потенциално е можело да бъдат спестени около 620 млн. лв. за разглеждания период.
По думите на Атанасов към момента най-сериозните отклонения се наблюдават при държавните и общинските болници, като в бъдеще анализите ще бъдат разширени и за частните лечебни заведения с включването на допълнителни данни.
