Европейската комисия предприе нов подход към животновъдството, като за първи път прие цялостна стратегия за развитие на сектора, комбинирана с план за увеличаване на производството на протеинови култури. Документът, представен през юли 2026 г., поставя животновъдството в центъра на теми като продоволствена сигурност и независимостта на Европейския съюз.
Вместо да бъде разглеждан единствено през призмата на климатичните ограничения и въглеродните емисии, секторът вече е определян от Брюксел като стратегически ресурс за бъдещето на Европа. Европейската комисия подчертава, че стабилното производство на храни е ключово за устойчивостта на общността.
Значението на животновъдството е огромно. Секторът осигурява около 400 млрд. евро годишен оборот и близо 7 млн. работни места в Европейския съюз. В същото време обаче производителите се сблъскват с редица сериозни проблеми – намаляващ брой животни, високи разходи, натиск от внос от трети държави и постепенно обезлюдяване на селските райони.
Нови мерки за защита на европейските фермери
Стратегията предвижда създаване на нови механизми за застраховане и управление на рисковете, както и допълнително финансиране за предотвратяване и ограничаване на заболяванията по животните.
Сред основните цели е подпомагане на стопанствата при преминаването към по-високи стандарти за отглеждане, включително системи без клетки. Европейската комисия планира и въвеждането на равни изисквания за вносните месни и млечни продукти, така че производителите извън Европейския съюз да спазват сходни правила.
Като част от новия подход се предвижда подкрепа за малки и мобилни кланици. Идеята е да се намали транспортирането на живи животни на големи разстояния, да се съкратят веригите за доставка и да се помогне на стопанствата в отдалечените и планинските райони.
Европейските институции ще работят и по единни методи за изчисляване на емисиите от фермите, като целта е екологичните изисквания да не доведат до масови фалити на производители.
Европа иска по-малка зависимост от вносна соя
Паралелно със стратегията за животновъдството е представен и план за развитие на протеиновите култури. Основната цел е делът на произвежданите в Европейския съюз протеинови растения за фуражи да се увеличи от 25% през 2025 г. до 35% през 2035 г.
По този начин Брюксел цели да намали зависимостта си от вноса на соя от Южна Америка и да изгради по-самостоятелна хранителна система.
Българското животновъдство продължава да губи позиции
Докато Европа подготвя нова политика за сектора, данните за България показват продължаващ спад в редица направления.
Най-сериозно засегнати са овцевъдството и козевъдството. През 2015 г. в страната са отглеждани над 1,3 млн. овце, докато през 2024 г. броят им е спаднал до малко над 1 млн. Предварителните данни за 2025/2026 г. показват допълнително намаление под 968 000 животни.
Броят на козите също се свива и вече е около 145 000.
При говедата общият брой остава приблизително 542 000, но причината е основно увеличението при месодайните породи. Млечните крави продължават да намаляват и вече са около 169 000. Най-сериозно изчезват малките семейни стопанства, които отглеждат между 1 и 5 животни.
След тежките последици от Африканската чума по свинете секторът постепенно започва да се възстановява. Броят на свинете се е увеличил с около 2,5% до над 718 000, като ръст се отчита и при основните свине-майки.
По-малко българско мляко, повече чужда продукция
Производството на сурово мляко в България е намаляло с близо 25% за последните 5 години. В същото време вносът на млечни продукти е нараснал с 43%.
Специалисти определят ситуацията като натрупване на множество проблеми, които заедно са довели до тежка криза в сектора. Сред основните причини са поскъпването на фуражи, електроенергия и ветеринарни лекарства, както и ниските изкупни цени на продукцията.
Допълнителен удар са нанесли заболяванията по животните – Африканската чума по свинете, инфлуенцата по птиците и огнищата на шарка по овцете. В много случаи компенсациите са покривали само непосредствените загуби, но не и времето и средствата, необходими за възстановяване на стопанствата.
Липсата на кланици остава сериозна пречка
Един от най-големите проблеми пред българските фермери е недостатъчният брой местни кланици. Много производители са принудени да транспортират животни на стотици километри или да ги продават на прекупвачи на ниски цени.
Именно затова европейската идея за подкрепа на малки и мобилни кланици може да се окаже важна за оцеляването на редица български ферми.
В момента около 20% от говеждото месо, което използва българската месопреработвателна промишленост, е местно производство. При пилешкото делът на българската продукция е приблизително 50%.
Евтиният внос продължава да оказва сериозен натиск върху родните производители и ограничава възможностите им за развитие.
Нов шанс за сектора или поредно обещание?
Първата европейска стратегия за животновъдството показва промяна в отношението към един от най-важните селскостопански отрасли. За България обаче предизвикателството остава огромно – европейските намерения трябва да бъдат превърнати в реални национални политики.
Основната задача пред страната е да запази малките ферми, да ограничи обезлюдяването на селските райони и да увеличи дела на българските месо и мляко на вътрешния пазар.
Новата стратегия дава надежда на производителите, но натрупаното недоверие след години на трудности означава, че фермерите ще очакват не само обещания, а конкретни действия.
