Майките в България не трябва да бъдат обект на празни политически послания, а на реални мерки и подкрепа, тъй като техният принос към обществото и икономиката е значителен. Това заявиха от парламентарната група на „Демократична България“ в декларация, представена от народния представител Елисавета Белобрадова.
По думите ѝ официалните данни показват, че българските майки допринасят за 47% от брутния вътрешен продукт на страната. Според нея ролята на семейството е основополагаща за функционирането на държавата, защото именно то се грижи за възпитанието на децата, създава икономическа стойност и поддържа социалния модел.
Белобрадова подчерта, че майката има ключова роля в семейството, тъй като върху нея традиционно пада голяма част от грижата за децата и дома.
От „Демократична България“ настояват политиките за майчинство да започват още с подкрепа за репродуктивното здраве и да продължават с по-добри условия за отглеждане на децата. Сред предложенията им са по-лесен достъп до медицинска помощ, възможности за професионална реализация, образование и по-силна социална защита за родителите.
Според формацията демографската криза в България е проблем, който от години не получава необходимото политическо внимание. От ДБ посочиха, че според тях темата не е била поставена като основен приоритет от управляващите и не е намерила достатъчно място в политическите им програми.
Белобрадова предупреди и срещу опитите за опростено представяне на ролята на жената в обществото. Тя критикува вижданията, според които решението на демографските проблеми е единствено жените да останат вкъщи и да се посветят изцяло на отглеждането на деца.
От „Демократична България“ подчертаха, че българските жени са сред тези с висока раждаемост в Европа, но техният неплатен труд в домакинството остава почти невидим за икономическите оценки.
Според декларацията около 1,5 млн. жени ежедневно извършват дейности като готвене, почистване, грижи за възрастни роднини и подкрепа за семейството. Ако този труд бъде изчислен като икономическа стойност, той би достигнал поне 18 млрд. лева годишно.
Белобрадова заяви, че демографската криза не може да бъде обяснявана с твърдения, че българските жени не желаят да имат деца. По думите ѝ не трябва да се създава чувство за вина у жените заради ниската раждаемост.
Според нея върху демографските показатели влияят множество фактори – ниската продължителност на живота в Европейския съюз, миграцията, високата смъртност и затрудненият достъп до здравни и социални услуги.
От партията смятат, че повече семейства биха имали деца, ако разполагат със сигурност, че няма да останат сами с финансовите разходи, грижите и риска за професионалното си развитие.
Като пример Белобрадова посочи случай от протест на майки, при който жена разказала, че в детска градина е обявена нулева година за яслена група заради липса на медицински сестри. Според нея това показва противоречието между очакванията към жените да се върнат на работа и реалната липса на достатъчно услуги за децата.
Тя постави въпроса кой ще запълни недостига на кадри в професии като медицински сестри, учители, социални работници и други сфери, в които жените традиционно са мнозинство.
От „Демократична България“ настояват майките да имат по-голяма свобода при избора кога да се върнат на работа. Сред предложенията им е жените, които започнат работа през втората година от майчинството, да получават пълния размер на обезщетението, вместо да бъдат принудени да останат вкъщи заради липса на места в ясли и детски градини.
Белобрадова заяви, че българските жени винаги са били активна част от трудовия живот и държавата трябва да подкрепя този избор, а не да го ограничава.
Според нея ролята на институциите е да създадат условия майките сами да определят как да съчетават професионалния си път, семейните ангажименти и грижата за децата.
