Нов спор около позицията на България за Киевската декларация и участието на страната в т.нар. „Коалиция на желаещите“ се разрази в парламента. Депутати от ГЕРБ заявиха, че между премиера и външния министър има сериозно разминаване, което създава съмнения относно последователността на българската външна политика.
Депутатът Георг Георгиев обясни пред журналисти, че подобни документи представляват заключителни декларации, при които не се поставят физически подписи. По думите му дадена държава се счита за част от документа, ако предварително не е заявила отказ от участие.
„Това е заключителен документ. Няма ръчно положени подписи, но се приема, че държавата участва, когато не е заявила изрично обратното“, заяви Георгиев, като даде пример със Сърбия, която според него не присъства в текста именно защото е отказала участие.
Колегата му от ГЕРБ Даниел Митов също коментира темата и заяви, че включването на името на външния министър Велислава Петрова в Киевската декларация поражда въпроси.
Според него подобен тип международни документи по принцип не се подписват физически, но присъствието на името на българския представител означава, че страната е дала съгласие за участие.
„Този разнобой между премиер и външен министър създава усещането, че България няма ясна посока във външните си отношения. Това води до недоверие сред партньорите“, коментира Митов.
Той настоя дипломатическата служба да даде обяснение защо името на външния министър фигурира в документа, ако страната не смята, че е ангажирана с него.
Освен спора около Киевската декларация, Митов постави акцент и върху състоянието на Министерството на външните работи. По думите му има сериозни проблеми с възнагражденията в системата, като брутното възнаграждение във ведомството било около 818 евро.
Според него в настоящата международна обстановка България трябва да инвестира повече в дипломацията и да укрепи дипломатическата си служба.
Митов подчерта, че Министерството на външните работи не е структура, която само разходва бюджетни средства, тъй като значителна част от бюджета му се формира от приходите от предоставяни услуги.
По думите му е необходима промяна в системата на командировъчните средства, както и част от приходите, генерирани от ведомството, да бъдат връщани обратно за развитие на дипломатическата мрежа.
Спорът около Киевската декларация продължава да разделя политическите сили, като различните институции дават различни тълкувания за характера на документа и степента на ангажираност на България.
