Бившият външен министър и депутат от ГЕРБ-СДС Георг Георгиев заяви, че спорът около това дали България е подкрепила Киевската декларация се свежда до неправилно тълкуване на дипломатическите процедури, а не до наличието на физически подпис.
В предаването „Офанзива“ по Нова нюз той обясни, че подобни международни декларации не се подписват задължително собственоръчно. По думите му, когато след международна среща бъде приет общ документ, държавите, включени в него, се считат за негови участници, освен ако предварително не са заявили несъгласие.
Георгиев посочи, че в началото на Киевската декларация са изброени представителите на държавите, които се присъединяват към общите цели, като сред тях фигурира и България. Според него липсата на ръкописен подпис не означава, че страната не е част от документа.
Той подчерта, че ако дадена държава реши да се разграничи от подобна декларация, това става чрез официална дипломатическа процедура. По думите му е необходимо да бъде изпратена нота до страната домакин, с която да се заяви отказ от участие, след което документът следва да бъде актуализиран.
Според Георгиев няма междинен вариант. По думите му България или участва в декларацията, или не участва.
В коментар относно твърденията, че документът няма правно обвързващ характер, той отбеляза, че макар да не представлява международен договор, декларацията съдържа конкретни политически ангажименти. Именно затова, според него, съдържанието ѝ има значение за външнополитическата позиция на страната.
Георгиев обърна внимание и на разминаването между публичните изявления на премиера и текста на декларацията. По думите му първоначално е било заявено, че България не участва в Коалицията на желаещите, но впоследствие страната е включена в документа, което поражда противоречиви послания.
Бившият външен министър допълни, че проектите на подобни международни документи обичайно се изпращат предварително на участващите държави. Това им дава възможност да поискат промени или да откажат присъединяване още преди публикуването на окончателния текст. Според него, ако България е имала възражения, те е трябвало да бъдат заявени именно на този етап.
Той посочи още, че при липса на съгласие между участниците понякога изобщо не се приема обща декларация, а вместо нея се публикува единствено изявление на председателстващата страна, каквато практика вече е прилагана и в рамките на Европейския съюз.
