Учени от университета „Ла Троб“ в Австралия описаха нов елемент в процеса на програмирана клетъчна смърт, който едновременно подпомага почистването на тъканите и може да бъде използван от вирусите за разпространение. Откритието, представено в скорошно проучване, показва наличието на специфични екстрацелуларни везикули, наречени F-ApoEV, които остават като „отпечатък“ от апоптозата и служат като сигнал за имунната система.
В основата на работата стои наблюдението, че ежедневният клетъчен оборот в организма е масивен — стотици милиарди клетки умират и се подменят, а гладката организация на този процес е критична за предотвратяване на възпаления и автоимунни реакции. Изследователите от Института за молекулярни науки „Ла Троб“ (LIMS) са използвали триизмерни времеви кадри (3D timelapse) за да проследят как различни клетъчни типове се разграждат при апоптоза и какви молекулни отпадъци оставят след себе си.
Резултатите показват, че сред стандартните фрагменти и везикули, отделяни от умиращите клетки, се откроява нов клас везикули — F-ApoEV. Те съдържат протеини, нуклеинови киселини и други молекули и действат като „пътека“ или трохи, които водят имунните клетки към мястото на смъртта, за да осигурят бързо и ефективно почистване. Според биохимика Иван Пун от LIMS, процесът на фрагментация при апоптоза е по-стриктно контролиран и сложен от досегашните представи, като всяка стъпка е важна за правилното отстраняване на останките.
Екипът също така наблюдава възможна тъмна страна на този механизъм. В експериментална ситуация, когато умиращи клетки са били заразени с вирус на грипа, част от вирусните частици са били открити вътре в F-ApoEV. Везикулите, носещи тези патогенни фрагменти, могат да бъдат поемани от имунните почистващи клетки или да взаимодействат с околните здрави клетки, което улеснява предаването на инфекцията отвъд първоначалната място на клетъчната смърт. Водещата изследователка Стефани Рътър от LIMS коментира, че това е нов механизъм за разпространение, който досега не е бил описван.
Откритието поражда и клинични въпроси: от една страна, F-ApoEV изглеждат важни за предотвратяване на задържане на клетъчни остатъци и свързаните със това възпалителни и автоимунни състояния, като системен лупус еритематозус; от друга — същите тези везикули могат да бъдат „прихванати“ от вируси. Изследователите подчертават, че наблюденията са направени в лабораторни условия и че механизмите следва да бъдат потвърдени в по-широк биологичен контекст и при различни модели.
Изследването предлага и възможности за бъдещи интервенции. Потенциални терапии могат да целят усилване или модификация на функцията на F-ApoEV, за да се подобри изчистването и да се намали рискът от автоимунни реакции, или да се блокира използването на тези везикули като „кутии“ за вирусни частици, което би ограничило новия описан път на разпространение. Според клетъчния биолог Джорджия Аткин‑Смит, констатациите показват, че дори в процеса на смърт клетките продължават да „комуникират“ и това може да има значимо влияние върху имунната функция.
Новината получи внимание в медийните хроники на важни новини и научни рубрики; научните детайли бяха обобщени и в публикации, които разглеждат последиците за общественото здраве и бъдещите лабораторни изследвания. Става дума за междудисциплинарен напредък, който едновременно разширява познанията за апоптозата и поставя нови предизвикателства за контрола на инфекциозните агенти, твърдят авторите на изследването.
Съобщението за откритието, съобщава town.bg, и очертава нуждата от допълнителни експерименти извън лабораторните условия, преди да бъдат предложени практически медицински решения. В перспектива, по‑нататъшни проучвания биха могли да дадат по‑ясна представа как F‑ApoEV функционират и дали могат да бъдат целенасочено манипулирани за защита срещу автоимунни заболявания и вирусни инфекции.
Абонирайте се за нас в Google News.
