Българските мъже се нареждат сред тези с най-кратък очакван трудов живот в Европейския съюз. Данните на Евростат показват, че средната продължителност на трудовия път у нас е едва 34,6 години, което поставя страната на 3-то място отзад напред. По-ниски стойности са отчетени единствено в Румъния и Италия.
Пред „Здравей, България“ старши икономистът в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов обясни, че причините не се крият в демографската картина, а основно в особеностите на пазара на труда. По думите му близо 80% от разликите между отделните държави се обясняват с възрастта на навлизане в заетост, честотата на прекъсване на трудовата активност и момента на пенсиониране.
Един от основните проблеми според експерта е високият дял на младите хора, които нито работят, нито учат. България е на 2-ро място в ЕС по този показател с 13,8%, като пред нея е само Румъния.
Ангелов отбеляза още, че в северноевропейските държави голяма част от студентите съчетават обучението си с работа, докато подобна практика у нас остава рядкост. Той посочи, че сивата икономика съществува, но влиянието ѝ върху тези статистически данни не е водещо, тъй като по-често става дума за укриване на доходи, а не на заетост.
Като допълнителни фактори икономистът изтъкна възможностите за ранно пенсиониране в някои професии, както и случаите, при които хора напускат пазара на труда чрез инвалидни пенсии.
По думите му ниска остава и заетостта сред хората с увреждания, а при лицата с по-ниско образование работят под 27%, докато при висшистите делът на заетите надхвърля 90%.
Според представените данни заетостта сред различните етнически групи също се различава значително. Изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват 22% заетост сред ромската общност, 44% при турската и 67% при българската.
Ангелов обърна внимание и на активността на пенсионерите. В България работят около 17% от хората в пенсионна възраст, докато в Румъния делът е 2%, а в Гърция – 4%. За сравнение, в Естония близо половината пенсионери продължават да бъдат на пазара на труда.
В заключение икономистът подчерта, че разширяването на възможностите за почасова и по-гъвкава заетост би могло да увеличи продължителността на трудовия живот, като допълни, че подобни форми на работа все още не са достатъчно разпространени в България.
