Подкрепата за българските неделни училища в чужбина ще остане сред водещите приоритети на държавата, като ще бъдат търсени нови възможности за разширяване и надграждане на тази политика. Това заяви заместник-министърът на образованието и науката проф. Сеня Терзиева-Желязкова при откриването на 19-та годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите ѝ към момента близо 40 000 ученици изучават български език, история и география в 401 неделни училища, разположени в десетки държави на 6 континента. За настоящата учебна година държавата е осигурила финансиране в размер на 8,6 млн. евро за тяхната дейност.
Проф. Терзиева-Желязкова подчерта, че Министерството на образованието ще продължи да развива системата чрез приемственост и дългосрочни политики, насочени към съхраняването на българската идентичност сред сънародниците ни зад граница.
Сред предстоящите инициативи са разработването на нови учебни програми по български език, създаването на съвременни образователни ресурси и разширяването на възможностите за електронно обучение. Това ще даде шанс на повече деца, които живеят далеч от неделни училища, да изучават български език и култура.
Министерството ще продължи и усилията за повишаване квалификацията на преподавателите, както и за обмен на добри практики между българските училища по света.
От името на министъра на образованието проф. Георги Вълчев заместник-министърът заяви, че българските университети остават отворени за младите хора от неделните училища в чужбина, като държавата ще насърчава повече от тях да продължат висшето си образование в България.
По време на конференцията беше отбелязано, че сертификатите за владеене на български език вече осигуряват реални образователни предимства. Те се признават и по програмата „Печат за двуезичност“ в редица американски щати, което повишава международния престиж на българския език и открива нови възможности за обучение.
Участниците във форума акцентираха и върху значението на националната програма „Роден език и култура зад граница“, която подпомага училищата в съхраняването на българските традиции, фолклор и културно наследство.
Сред успешните инициативи бяха посочени още програмата „Неразказаните истории на българите“, която насърчава съвместни проекти между училища в България и чужбина, както и „България – образователни маршрути“, чрез която ученици посещават страната и изграждат по-силна връзка с родината.
В конференцията участваха представители на държавни институции, академичните среди, дипломатическия корпус и организации на българите зад граница, които обсъдиха бъдещото развитие на българското образование извън пределите на страната.
