Учени от Сколковския институт изчислиха границата на човешкия живот: 150–190 г. средно, максимум 627 г.

Учени от Сколковския институт за наука и технологии представиха изчисления, според които дори при идеално лечение на всички известни болести, свързани със стареенето, средната продължителност на човешкия живот би могла да се покачи до 150–190 години, а в изключителни теоретични случаи да достигне 627 години. Тези математически оценки поставят ограничения пред амбициите за биологично безсмъртие и предизвикват важни новини в областта на дълголетието, съобщава town.bg, като отбелязват, че постигането на вечен живот чрез медицински интервенции остава невъзможно.

Основният фактор, който определя този горен праг, е натрупването на соматични мутации — случайни грешки в ДНК, които възникват при всяко делене на клетките. В статията се посочва, че в човешкия организъм съществуват множество дегенеративни процеси, от скъсяване на теломерите до влошено „почистване“ на клетъчни отпадъци, но повечето от тях биха могли да бъдат коригирани или забавени с бъдещи терапии. Соматичните мутации обаче представляват фундаментална биологична пречка, тъй като механизми за поправка не са напълно съвършени и мутациите се натрупват с времето до ниво, което компрометира функцията на тъканите и води до органна недостатъчност.

Водещият автор на изследването, д-р Дмитрий Крюков, описва подхода като изграждане на математически модел, който разглежда стареенето изцяло като резултат от тези мутации. „Изградихме математически модел на човешкото стареене, обусловен единствено от соматичните мутации. Нашата цел бе да оценим как този процес сам по себе си влияе върху продължителността на живота, като бавно изчерпва клетките в тъканите“, обяснява той, цитирайки заключенията на екипа.

Анализът дава и допълнителни данни за това кои органи са най-уязвими от натрупаните мутации. Клетките на кожата и черния дроб имат висока способност за регенерация и по този начин могат да поддържат своята функция дълго време. Обратно, невроните в мозъка и клетките на сърцето са почти незаменими; те събират мутации през целия живот и това увеличава риска от функционален упадък на тези критични органи при много напреднала възраст.

Резултатите навлизат на фона на нарастващ интерес към антистареенето, при който частни инвеститори и биотехнологични компании финансират изследвания и клинични изпитвания за частично клетъчно „подмладяване“. В материала се отбелязва и, че някои предприемачи влагат значителни средства в лични експерименти да забавят собственото си биологично стареене. Въпреки това авторите на настоящото проучване предупреждават, че дори при премахване на всички други рискове, соматичните мутации създават биологичен таван, който не може да бъде прескочен с една терапия или „вълшебно хапче“.

Заключенията поставят на дневен ред важни новини за политиката в здравеопазването и за етичните аспекти на технологиите за удължаване на живота. Досега усилията да се удължи човешкият живот са се фокусирали върху предотвратяване и лечение на специфични заболявания, но според екипа от Сколковския институт е необходимо да се отчита и неизбежното натрупване на генетични грешки, което ограничава възможностите за безкрайно продължителен живот.

За изследователите това означава, че бъдещите терапии срещу стареенето ще имат значение — те могат да удължат здравия живот и да намалят заболеваемостта в напреднала възраст — но няма да премахнат биологичните граници, наложени от молекулярните промени в клетките. Тези изводи представляват както научна рамка за прогнозиране на дълголетието, така и призив към реалистична оценка на очакванията на обществото и инвеститорите в областта на биотехнологиите.

В контекста на тези открития, публикацията се превръща в ключова стъпка към разбиране на крайностите на човешкия живот и служи като аргумент за прехвърляне на дебата от обещания за безсмъртие към практични политики за удължаване на здравословния живот и адаптиране на здравните системи към по-дълго живеещо население. Важно е също да се отбележи, че анализът подчертава разликата между теоретични математически граници и реални медицински възможности, при които фактори като функция на органите и качество на живот остават решаващи.

Източник: Daily Mail

Абонирайте се за нас в Google News.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване