Нарастващото военно присъствие на техника от Русия и Китай в държави от Западните Балкани се превръща във все по-сериозен фактор за сигурността на региона. Това е един от основните изводи в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2025 г., в който контраразузнаването обръща специално внимание на процесите по българските граници.
Според анализа на ДАНС активността на чужди специални служби в България и региона достига безпрецедентни нива, а паралелно с това се засилват хибридните заплахи, включително политическо влияние, икономически зависимости, кибератаки и военна експанзия.
В документа се посочва, че милитаризацията на държави от Западните Балкани с въоръжение, придобито от Русия и Китай, създава рискове за стабилността на региона и засяга пряко националните интереси на България.
ДАНС определя Западните Балкани като зона с повишена уязвимост, където се преплитат политически напрежения, организирана престъпност, корупция, националистически движения и действия на външни фактори. Според агенцията тези процеси затрудняват демократичното развитие и създават условия за допълнителна нестабилност.
„Зловредните хибридни операции, засилването на крайния национализъм, нарушенията на принципите на върховенството на закона, проблемите с добросъседските отношения и влиянието на организираната престъпност“ са сред факторите, които службата определя като заплахи за сигурността.
Особено внимание в доклада е отделено на ролята на Русия и Китай в областта на киберсигурността. ДАНС предупреждава, че двете държави, както и други страни като Иран и Северна Корея, продължават усилията си за влияние върху критични комуникационни системи и инфраструктура на държави, които възприемат като противници.
Според българското контраразузнаване Русия остава един от основните източници на заплахи за Европа, като използва широк набор от инструменти – от информационни кампании и политически натиск до икономически зависимости и кибератаки.
Причината за засиленото внимание към въоръжаването на Балканите е свързана най-вече с процесите в Сърбия през последното десетилетие. Между 2016 г. и 2021 г. Белград започна мащабна програма за модернизиране на армията си, като основен партньор в този период беше Москва.
Сърбия придоби руски изтребители МиГ-29, бойни хеликоптери, танкове Т-72МС и зенитно-ракетни комплекси „Панцир-С1“, което я превърна в най-близкия военен партньор на Русия в региона.
След началото на войната в Украйна и въвеждането на международни санкции срещу Москва възможностите за доставка и финансиране на руско въоръжение значително се ограничиха. Това доведе до промяна в посоката на сръбската отбранителна политика и увеличаване на контактите с Китай.
В момента Сърбия е единствената европейска държава, която активно интегрира китайска военна техника във въоръжените си сили. Сред най-значимите придобивки е китайският зенитно-ракетен комплекс HQ-22, известен в експортния си вариант като FK-3.
Освен това сръбската армия разполага с китайски бойни дронове, а според медийни информации през 2024 г. и 2025 г. страната е внесла китайско военно оборудване на стойност над 240 млн. евро.
На този фон ДАНС посочва, че влошената среда за сигурност изисква постоянна готовност, по-тясно международно сътрудничество и засилване на мерките срещу хибридните заплахи.
Развитието на военните способности на държави извън НАТО в непосредствена близост до България остава един от факторите, които според службите могат да променят стратегическия баланс на Балканския полуостров.
