България трябва да разполага с приет бюджет, а ако държавният глава трябва да налага вето, то според КНСБ това трябва да бъде насочено към промените в Кодекса на труда, а не към Закона за държавния бюджет за 2026 г. Това заяви главният икономист на синдиката Любослав Костов пред БГНЕС.
Коментарът му е по повод призива на „Продължаваме промяната“ президентът Илияна Йотова да върне бюджета за ново обсъждане.
Според Костов проблемът не е самият бюджет, а начинът, по който чрез неговите преходни и заключителни разпоредби са направени промени в трудовото законодателство. Той посочи, че не е допустимо временен закон, който действа за ограничен период, да променя правила, регулиращи дългосрочни обществени отношения.
„Не може с един временен закон да променяш закон, който урежда трайни обществени взаимоотношения, какъвто е Кодексът на труда“, заяви икономистът.
По думите му замразяването на минималната работна заплата представлява съществена промяна, която е трябвало да бъде подложена на обществено обсъждане и да бъде разгледана с участието на синдикатите и гражданите.
Костов припомни, че при встъпването си във властта настоящото управление е заявило намерение да прекрати практиката за промени в различни закони чрез преходни разпоредби към други нормативни актове. Според него обаче именно тази практика е била използвана при промяната на Кодекса на труда чрез бюджета.
Главният икономист на КНСБ настоя за сериозно увеличение на минималното възнаграждение, като заяви, че ако страната иска да ограничи броя на работещите бедни, минималната заплата трябва да бъде увеличена с 45%.
Той призова държавата да въведе реална национална оценка на издръжката на живота и подчерта, че властта не може да остава неутрална при определянето на доходите на работещите.
Костов отправи критики и към работата на изпълнителната власт, като заяви, че от началото на мандата на кабинета не е имало заседание на работна група в Министерството на труда, която да работи по въвеждането на европейски изисквания в тази сфера.
По думите му към момента няма яснота какъв ще бъде размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. Той посочи, че ако не е била направена промяна в член 244 от Кодекса на труда, възнаграждението е трябвало да достигне 700 евро.
Костов заяви още, че има сериозни съмнения относно заложените параметри в бюджета, включително по отношение на дефицита, инфлацията, капиталовата програма и разходите за издръжка.
Според него най-силно засегнати от евентуални грешки в икономическата политика ще бъдат работещите хора, независимо дали проблемите са резултат от умишлени решения или от неправилни изчисления.
