Минималната работна заплата вече не осигурява необходимите средства за нормален живот, а покупателната способност на българите продължава да намалява. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, който настоя за незабавно увеличение на минималното възнаграждение с 45%.
По думите му нетният размер на минималната заплата покрива едва около 55–60% от необходимите средства за месечна издръжка, което поставя голяма част от работещите в затруднено финансово положение.
Костов изрази сериозни опасения относно промените в механизма за определяне на минималната работна заплата. Според него премахването на действащите правила без въвеждането на нова формула практически обезсмисля бъдещите преговори между синдикати и работодатели.
Главният икономист на КНСБ призова президента Илияна Йотова да наложи вето върху измененията в Кодекса на труда. Той определи случилото се като победа на работодателите за сметка на работниците и изрази надежда спорните текстове да бъдат преразгледани.
Според Костов е необяснимо именно правителство, което се определя като лявоцентристко, да предприема промени, засягащи минималната работна заплата. Той подчерта, че очаква държавният глава да защити социалните политики и интересите на работещите.
Икономистът смята още, че предприетите до момента мерки срещу инфлацията и високите цени не постигат желания ефект. По думите му доходите трябва да нарастват с по-бързи темпове от поскъпването на живота, като едновременно с това са необходими промени в начина на формиране на цените.
Любослав Костов посочи, че около 13% от работещите в България попадат в категорията „работещи бедни“, което нарежда страната сред държавите с най-неблагоприятни показатели в Европейския съюз.
Той обърна внимание и на разликите в минималните възнаграждения в Европа, като отбеляза, че минималната заплата в България остава около 4,5 пъти по-ниска от тази в Люксембург. Според него подобна разлика не може да бъде обяснена единствено с различията в производителността на труда.
