Партия „Възраждане“ реагира остро срещу решение на Върховния касационен съд, с което за първи път от години е допусната юридическа промяна на данни за пола и имената на транссексуални лица в актовете за гражданско състояние.
Лидерът на партията Костадин Костадинов заяви, че съдебният акт представлява сериозен проблем, тъй като според него ВКС се е съобразил с решение на европейска съдебна институция, което задължава България да промени практиката си.
По думите на Костадинов понятието „смяна на пола“ е неправилно от медицинска гледна точка, тъй като според него биологичните функции на единия пол не могат напълно да бъдат придобити от човек с друг биологичен пол. Той определи действията като последица от „сериозни психически проблеми“, които според него вместо да бъдат лекувани, се насърчават.
От „Възраждане“ се позоваха на решение на Конституционния съд, според което полът в конституционен смисъл се разглежда като биологична характеристика. Според Костадинов новата съдебна практика на практика поставя под въпрос ролята на Конституционния съд и представлява заобикаляне на основния закон.
Партията обяви, че подготвя искане до Конституционния съд, но за внасянето му са необходими подписите на поне 48 народни представители. Костадинов посочи, че ще търси подкрепа от управляващото мнозинство, след като според него други парламентарни сили няма да подкрепят инициативата.
Причината за реакцията е решение на ВКС, с което съдебни състави от Гражданската колегия са разрешили промяна на вписаните данни за пола, имената и единния граждански номер на транссексуални лица. Това се случва след произнасяне на Съда на Европейския съюз, което промени досегашната съдебна практика.
До този момент възможността за подобни промени беше ограничена след решения на български съдилища. През 2023 г. ВКС прие, че действащото законодателство не позволява промяна на тези данни за лица, които заявяват транссексуална идентичност, ако няма специална законова уредба.
След последващото решение на Съда на Европейския съюз обаче българските съдилища бяха поставени пред необходимостта да съобразят практиката си с европейското право. Европейската съдебна институция прие, че държавите членки не могат да отказват промяна на официални документи, когато това противоречи на правата, произтичащи от европейското законодателство.
Казусът предизвика нов спор между политическите сили и постави отново въпроса за баланса между националното законодателство, решенията на Конституционния съд и задълженията на България като член на Европейския съюз.
