Новото изследване, публикувано в списанието JGR Biogeosciences, променя популярния сценарий за масовото измиране преди 66 милиона години, като поставя в центъра на събитията не продължителната „ядрена зима“, а моментални екстремни горещини и глобални пожари. Авторите твърдят, че кинетичната енергия и прахът, генерирани при удара на големия астероид в района на полуостров Юкатан, са създали „топлинно одеяло“, което е довело до светкавичното унищожение на наземния живот.
Според екипа, воден от планетарния учен д-р Брандън Джонсън от университета „Пърдю“, ударът на почти 10-километровия метеорит Чиксулуб изпарява огромни количества скали. Получените сферули – микроскопични капчици кондензирана пара от скали – са се разпръснали в атмосферните слоеве и при повторното им преминаване през атмосферата са освободили интензивна топлина. Новите данни от геоложкото находище Танис в Северна Дакота показват наличието на фин прашен слой непосредствено над този слой сфери, който е улавял и задържал топлинното лъчение.
Джонсън и неговите колеги изчисляват, че ефектът от това „топлинно одеяло“ е увеличил интензивността на топлинната вълна 3,5 пъти спрямо предишните модели. По думите на изследователите сушата е била подложена на топлинна доза, която е около 17 пъти по-висока от смъртоносната за хората. Това, според екипа, означава, че много видове са могли да бъдат унищожени още в първия час или два след удара.
Силното топлинно излъчване е довело до незабавно възпламеняване на сухата растителност, тревите и боровите иглички, което е осигурило гориво за масови горски пожари. Прахът и пушекът от тези пожари са затъмнили слънчевата светлина, превръщайки следващия етап на катастрофата в продължителна тъмнина за видове, които не могат да виждат в инфрачервения спектър. По този начин е настъпила комбинирана катастрофа: първичен, бърз фаза на термично унищожение, последвана от дългосрочно затъмнение и срив на хранителните вериги.
Изследователите посочват, че единствените групи, които са имали шанс да оцелеят първоначалната вълна, са били тези, които живеят във водата или могат да се укрият дълбоко под земята. За тях обаче изпитанието не свършва с мигновената топлина: праховият облак остава в атмосферата за години, предизвиквайки последваща продължителна зима и дълготраен дефицит на слънчева енергия и храна. Тази двуфазна картина – бързо изгаряне и след това студ и глад – дава обяснение защо някои групи като бозайниците, крокодилите, костенурките и птиците са успели да преживеят и да дадат началото на възстановяването на екосистемите.
Разграничаването между бързата смърт от огън и бавното умиране от глад е от ключово значение за палеонтолозите, тъй като влияе на реконструкциите на възстановяването на биосферата и на разбирането защо конкретни видове са оцелели. Откритията от Танис и моделните изчисления по темата предлагат нова перспектива, която може да промени начина, по който се интерпретират фосилните записи от края на кредата.
Новината бързо привлече внимание в научните среди и в медиите; съобщава town.bg за ключовите резултати и изводите на изследователите. Наблюденията от Танис и изчисленията на топлинните дози поставят акцент върху ролята на комбинацията от директно топлинно излъчване и последващи глобални пожари като основни причинители на масовото измиране, а не единствено върху продължителното охлаждане, което доскоро доминираше в популярните модели.
Това изследване предлага рамка за по-нататъшни полеви и лабораторни проучвания, които да уточнят пропорциите и времевите рамки на отделните фактори, довели до най-голямото масово измиране в историята на Земята. В контекста на информационния поток, тази разработка се разглежда от някои експерти като важни новини за разбирането на древните биофактори, докато други призовават за допълнителни данни и проверки преди окончателни заключения, както отбелязват и публикации в таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
