Най-мощният слънчев телескоп в света на върха на вулкана Халеакала на остров Мауи направи кадри с невиждана досега резолюция на повърхността на Слънцето и разкри скрит механизъм, който според учените захранва слънчевата активност и има потенциално пряко влияние върху Земята. Откритието е постигнато с помощта на телескопа „Даниел К. Инуе“ и резултатите са публикувани в научно списание Nature.
Изследователите насочиха апаратурата към магнитно активна зона в близост до слънчево петно и идентифицираха въртящи се модели, които отговарят на така наречената нестабилност на Келвин-Хелмхолц (KHI). Тази форма на вихрови процеси възниква, когато два плазмени слоя се движат с различна скорост един спрямо друг и създават спираловидни структури; феномен, познат от океанските вълни и облачните гранични слоеве на Земята, както и от атмосферите на планети като Юпитер и Сатурн. По-рано теоретичните модели предвиждаха възможността за KHI на звездата ни, но документалното наблюдение на широко разпространени вихри по фотосферата е първо по рода си.
Водещият автор на изследването, д-р Давид Куридзе от Националната слънчева обсерватория в Колорадо, посочва, че изненадата е била не толкова присъствието на тези структури, колкото техният обхват и яснота. Според екипа именно тези микровихри действат като „малки двигатели“, които пренасят, концентрират и освобождават енергия в плазмата на Слънцето. Това дава обяснение на два дългогодишни проблема в слънчевата физика: защо короната е многократно по-гореща от фотосферата и как се формират бурите, които генерират слънчевите изригвания и коронални масови изхвърляния.
Учените обясняват, че вихровите процеси разбиват големите плазмени потоци до много по-малки мащаби, където възникват условия за ефективно преобразуване на магнитна и кинетична енергия в топлина. Тази локализирана дисипация на енергия може да допринася за наблюдаваното екстремно нагряване на короната. Отделно, заплитането и пренареждането на магнитните полета, предизвикано от спиралите, увеличава вероятността от магнитни реконфигурации, които освобождават големи количества енергия под формата на слънчеви избухвания.
Практическият ефект на такива процеси е от значение за технологиите на Земята: когато коронални масови изхвърляния и силни слънчеви изригвания са насочени към нашата планета, потоци от заредени частици могат да нарушат работата на спътници, навигационни системи като GPS, електропреносни мрежи и комуникационни услуги. Изследователите подчертават, че макар редките големи изригвания да са най-видимите и драматични събития, именно милионите малки микросъбития, случващи се всяка секунда по слънчевата повърхност, може да имат кумулативен и решаващ ефект върху термичната и магнитната динамика на звездата.
Телескопът „Инуе“ разполага с 4-метрово огледало и усъвършенствана оптика за корекция на смущенията от земната атмосфера, което позволи да се постигне досега недостъпна детайлност. Това отваря „нов прозорец“ към наблюдението на фотосферни и коронални процеси и увеличава шансовете за по-точни прогнози на слънчевата активност в бъдеще. Учени отбелязват, че по-редовните и по-високорезолюционни наблюдения ще подпомогнат разработването на модели за по-добра защита на критичната инфраструктура.
Новината бе проследена и в българския медиен контекст, съобщава town.bg, а материалът предизвика интерес и в други специализирани среди, включително в таун.бг. В контекста на важни новини от астрономията, това наблюдение се сочи като ключово за разбиране на механиката на слънчевата активност и за подобряване на прогнозирането на космическата среда.
Източник: CNN
Абонирайте се за нас в Google News.
