Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) изчислиха, че съвременният iPhone превъзхожда по изчислителна мощ хардуера, използван в мисията Аполо 11 през 1969 г., с порядъци. Резултатите от сравнението показват огромна разлика в паметта, процесорната скорост и вътрешното съхранение между бордовия компютър Apollo Guidance Computer (AGC) и модерния смартфон iPhone 17 Pro, съобщава town.bg, като тези данни предизвикват широк обществен интерес и важни новини в технологичните среди.
AGC, който е управлявал командния модул на мисията Аполо 11, е разполагал с едва 4 килобайта оперативна памет (RAM) и 72 килобайта постоянна памет. За сравнение, iPhone 17 Pro използва 12 GB RAM — стойност, която според изчисленията на MIT е приблизително 2,93 милиона пъти по-голяма от тази на историческия бордов компютър. Същевременно постоянната памет на съвременния смартфон може да достигне до 1 терабайт, което многократно надвишава капацитета на оригиналния космически хардуер.
Процесорните параметри също демонстрират голяма разлика. AGC работеше на тактова честота 2,048 MHz с ефективна скорост, посочена като 0,043 MHz в някои източници на проучването, докато мобилните чипове в новите модели iPhone достигат между 850 MHz и 2,1 GHz. Това води до заключението, че в грубо чисто изчислително отношение един съвременен смартфон може да надвиши възможностите на AGC с милиони пъти. Дори обединяването на всички произведени някога AGC устройства в единна система не би постигнало производителността на един iPhone 17 Pro, отбелязват авторите на сравнението.
Въпреки впечатляващите числа, експертите подчертават, че суровата изчислителна мощност не е единственият критерий за годността на един компютър за управление на космически полет. Навигационните и контролни системи за ракети и корабоплаване изискват специализирана архитектура, много висока надеждност и устойчивост на фактори от космическата среда, като радиация. Тези изисквания правят потребителските смартфони неподходящи за директна употреба в бордови системи, въпреки че на хартия притежават огромна изчислителна мощ.
Производителите на космически технологии използват високонадежден и защитен хардуер, съобразен със специфичните условия в орбита и при стартиране. В публикацията се цитира и пример от съвременната космическа практика: ракетата Falcon 9 използва двуядрени процесори с тактова честота около 4.10 GHz, което е значително над пиковите честоти на мобилните чипове и е ориентир за класове хардуер, пригоден за сложни задачи в реално време и с повишена устойчивост.
Ключовият аргумент на учените е, че за бъдещите лунни и дълбококосмически мисии предизвикателствата не са само в броя на операциите в секунда, а в гарантирането на безопасността на астронавтите чрез издръжливи, сигурни и проверени системи. Физическата сигурност, устойчивостта на грешки и защитата срещу космическа радиация остават приоритет пред евентуалната интеграция на потребителски компоненти в бордови системи.
Дискусията около сравнението между историческия бордов компютър и модерния смартфон породи разнообразни реакции в медиите и сред техническите общности — от възхита пред напредъка на потребителската електроника до напомняния за ограниченията на тази техника в специфични приложения. Тези важни новини показват как бързият технологичен прогрес променя перспектива за капацитети и възможности, но също така подчертава, че специфичните изисквания за космически полет остават непримиримо различни от тези на масовите устройства.
В заключение, сравнението на MIT демонстрира драматична промяна в изчислителните възможности за половин век, но и припомня, че за реални космически приложения са необходими специални решения, съчетаващи изчислителна мощ с физическа надеждност и устойчивост на екстремни условия. В разпространението на тази информация участие има и таун.бг, като темата остава част от текущите технологични новини и дискусии.
Абонирайте се за нас в Google News.
