Държавата ще засили контрола върху вноса на земеделска продукция от страни извън Европейския съюз, а паралелно с това подготвя мерки за обединяване на българските производители. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски.
В телевизионно интервю той коментира и инцидента с дрона край Кардам, като увери, че институциите следят ситуацията и към момента няма основания за допълнително притеснение.
Основен акцент в разговора обаче беше поставен върху проблемите в земеделието. По думите на министъра започналите проверки по граничните пунктове засега не са установили сериозни нарушения, свързани с безопасността на храните. При проверка на пункт „Гюешево“ обаче са били установени значителни разлики в декларираните цени на вносни домати.
Абровски посочи пример с 2 пратки от Албания. При едната фактурата е била за 1,30 евро, докато при друга стойността на доматите за прясна консумация е била едва 30 цента.
Според министъра подобна разлика заслужава сериозно внимание, тъй като досега институциите не са извършвали достатъчно насрещни проверки на декларираните цени.
Той описа и възможна схема, за която производители са сигнализирали от години. При нея стоката може да бъде закупена на реална цена, но при последващо деклариране да бъде представена фактура със значително по-ниска стойност. Така върху документи се създава изкуствено голяма разлика между разхода и продажната цена.
По думите на Абровски този механизъм може да ощетява не само българския бюджет, но и публичните финанси на държавата, от която идва продукцията.
Министърът: Проблемът не е свръхпроизводството
Абровски смята, че един от основните проблеми пред българските производители е нерегламентираният или недостатъчно контролиран внос, а не прекомерното производство в страната.
Земеделците също настояват за по-сериозен контрол върху продукцията от Турция, Албания, Северна Македония и други държави извън Европейския съюз. Според тях трябва да има по-голяма прозрачност както за произхода и обработката на стоките, така и за цените, на които те се търгуват.
Министърът заяви, че решаването на проблема изисква координация между няколко институции, включително земеделското и финансовото министерство, приходната администрация и митниците.
Кооперирането като изход за производителите
Другата голяма промяна, която министерството подготвя, е свързана с обединяването на земеделските стопани.
Според Абровски раздробеното производство поставя българските фермери в по-слаба позиция при преговорите с големи търговци. По-големите обединения биха могли да договарят по-добри условия, да намаляват разходите и да осигуряват по-големи количества продукция.
Затова се разработва закон за кооперирането, както и пакет от възможни данъчни стимули, които да насърчат производителите да се обединяват.
Министърът подчерта, че мерките трябва да бъдат съобразени както с възможностите на бюджета, така и с правилата на Европейския съюз и принципите на пазарната икономика.
Предстои и реформа в земеделската администрация
Абровски призна, че в структурите на Министерството на земеделието има прекалено голяма администрация и множество незаети щатни позиции.
По думите му се подготвя административна реформа, която предвижда обединяване на структури с припокриващи се функции и оптимизиране на разходите.
Министърът увери, че целта няма да бъде отслабване на контрола на терен. Напротив — според него реформата трябва да насочи ресурсите към служителите, които реално извършват проверки и работят пряко със земеделските производители.
