Докато в повечето държави от Европейския съюз се наблюдава спад при новите решения за временна закрила на хора, избягали от войната в Украйна, България отчита обратна тенденция. През второто тримесечие на 2026 г. страната ни е сред държавите с най-голямо увеличение, показват последните данни на Евростат.
Между април и юни държавите от ЕС са издали общо 138 045 нови решения за временна закрила. Това е с 26 760 по-малко спрямо първото тримесечие и представлява спад от 16,2%.
България обаче се движи в противоположната посока. За периода са издадени с 2215 повече решения спрямо предходното тримесечие. По абсолютен ръст страната ни заема 3-о място в ЕС, като пред нея е Словакия с увеличение от 2365 решения. След България се нарежда Гърция с ръст от 1315.
Само за юни ръстът е 870 решения
Разликата с общата европейска тенденция се откроява още по-ясно през юни. През месеца в ЕС са регистрирани 42 820 нови решения за временна закрила, което е увеличение с 3920 спрямо май.
България отчита допълнителни 870 решения само за един месец. По-голямо увеличение е регистрирано единствено в Германия, където ръстът е 1825, и Чехия с 1470.
Така страната ни остава сред държавите, при които потокът от нови решения се увеличава, въпреки че на европейско равнище през тримесечието се наблюдава забавяне.
Над 4,4 милиона души са под закрила
Към края на юни общо 4,41 милиона души, напуснали Украйна заради руската агресия, са били под временна закрила в държавите от ЕС.
Само за месец броят им се е увеличил с 24 380 души, или 0,6%. Ръст на бенефициентите е отчетен в 24 държави членки, докато в 3 страни броят им е намалял.
Най-голямо увеличение има в Италия – с 4115 души, следвана от Чехия с 3835 и Германия с 2960. Най-съществен спад е отчетен в Полша – 6335 души.
Германия продължава да е страната с най-много хора под временна закрила – 1 286 230. Следват Полша с 961 170 и Чехия с 390 810.
Жените и децата са значителна част от бежанците
Данните показват, че временната закрила продължава да обхваща голям брой жени и деца. Украинските граждани представляват 98,5% от всички бенефициенти.
Жените са 43,4%, непълнолетните са 29,6%, а пълнолетните мъже представляват 27% от общия брой.
При децата момчетата са 15,7%, а момичетата – 14%.
Новите решения не са равни на общия брой бенефициенти
Според данните България се откроява именно с динамиката на новите предоставяния – 2215 допълнителни решения за второто тримесечие и 870 само през юни.
Тези числа обаче не трябва да се приемат като директно увеличение със същия брой на общия брой хора под закрила в страната. Новите решения показват движението на потока през конкретен период, докато общият брой бенефициенти представлява моментната картина към определена дата.
7,2 милиона решения от началото на войната
От началото на руската война срещу Украйна през февруари 2022 г. държавите от ЕС са предоставили временна закрила на общо 7,2 милиона души.
Почти две трети от всички решения – 63,8% – са издадени в 3 държави. Полша е предоставила 2 165 500 решения, Германия – 1 637 505, а Чехия – 773 380.
При съпоставка с броя на населението обаче подреждането е различно. Средно в ЕС към края на юни се падат 9,8 души с временна закрила на всеки 1000 жители.
Най-висок е показателят в Чехия – 35,8 на 1000 души, следвана от Словакия с 27,2 и Кипър с 26,8.
Временната закрила за хората, избягали от Украйна, е удължена от Съвета на ЕС до 4 март 2027 г.
Последните данни показват ясно разминаване между общата европейска тенденция и развитието в отделни държави. Докато ЕС като цяло отчита забавяне при новите решения, България е сред страните с най-съществен ръст през второто тримесечие на 2026 г.
