Вицепремиерът Иво Христов определи управленската програма на кабинета като документ, който не трябва да се възприема като строго разписан план с фиксирани срокове, а като рамка за действията на правителството.
Пред БНТ той призна, че част от сроковете трудно могат да бъдат определени с абсолютна точност. По думите му програмата очертава посоката, в която кабинетът възнамерява да работи.
Христов акцентира върху няколко по-съществени идеи, сред които промени в Конституцията и преосмисляне на икономическия модел. Според него досегашният подход вече е достигнал пределите си, тъй като значителна част от държавния ресурс е насочена към увеличаване на доходите в публичния сектор.
Затова правителството смята да насочи усилията си към икономика с по-висока добавена стойност и привличане на нови инвеститори в индустриалните паркове.
Христов: Борбата с олигархията вече е започнала
По темата за ограничаването на олигархичното влияние вицепремиерът посочи като пример системата „Сигма“, чрез която се анализират обществените поръчки и се отклоняват съмнителни ценови предложения.
Той даде пример с компания, получила 200 хиляди за окосяването на 20 декара през зимния сезон. По думите му фирми, при които бъдат установени подобни нарушения, могат да бъдат изключвани от последващи обществени поръчки.
Христов сравни олигархията с тежко заболяване и подчерта, че нейното ограничаване няма да стане за кратко време. Според него са необходими законодателни промени, административни действия и кадрови решения.
Послание към инвеститорите
Вицепремиерът заяви, че България вече предлага по-ясна политическа перспектива и стабилност за инвеститорите. Той подчерта, че институциите постепенно възстановяват ролята си, а правителството и министрите участват по-активно в парламентарния контрол.
Христов заяви още, че това според него е знак за връщане на политическия процес в рамките на институциите.
Искат конституционна защита на плащанията в брой
Сред идеите, които той представи, е и конституционно гарантиране на възможността за плащане в брой в определени граници.
Христов определи това като част от икономическата свобода на гражданите. Той призна, че дигитализацията на разплащанията е неизбежна, но според него трябва да остане възможност за плащане в кеш за хората, които не използват активно цифрови услуги.
Външната политика трябва да гледа във всички посоки
По отношение на международната политика Христов защити подхода на многопосочните отношения. Според него България и Европа трябва да обръщат по-голямо внимание на процесите в Азия и Близкия изток, където се развиват важни икономически и политически процеси.
Той изрази и притеснение, че Европа рискува да се окаже в изолация, посочвайки като пример разговорите за войната в Украйна, които според него все по-често се водят между САЩ и Русия без достатъчно участие на европейските държави.
Христов: Президентският избор е между нормално и ненормално
По темата за предстоящите президентски избори вицепремиерът представи избора като сблъсък между два различни обществени модела.
Той защити традиционното разбиране за семейството, възпитанието и ролята на духовните ценности в образованието. Според него децата трябва да бъдат възпитавани в добродетели, а България трябва да отстоява европейската си принадлежност без чувство за малоценност.
Христов подчерта, че българите трябва да имат самочувствието на европейци, без постоянно да се стремят да доказват принадлежността си към Европа чрез конформизъм.
