Реформата на службите за сигурност е едно от най-съществените отсъствия в управленската програма на правителството. Това заяви председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Надежда Йорданова.
Според нея без сериозни промени в Държавна агенция „Национална сигурност“ и останалите структури от сектора страната трудно ще може да реши редица проблеми, свързани с националната сигурност.
Йорданова настоя за по-голяма отчетност на службите, които по думите ѝ дълго време са функционирали като „черни дупки“ и в определени периоди са обслужвали политическите интереси на управляващите.
Тя даде няколко примера за провали на институциите, включително оценките преди началото на войната в Украйна, че подобен конфликт няма да се случи, както и реакцията на службите по случаи, свързани с тежкото убийство в Пловдив и радикализацията сред младежите. От „Демократична България“ са поискали изслушване на ръководството на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на министъра на вътрешните работи.
Спор и за символите на държавността
Йорданова отправи критика и към самата управленска програма, върху която според нея е поставено логото на „Прогресивна България“.
Тя подчерта, че официалният държавен символ е гербът на Република България и че когато управляващите заявяват намерение да защитават държавността, трябва да спазват и нейните символи.
По отношение на съдебната реформа Йорданова заяви, че трайното решаване на проблемите в системата изисква промени в Конституцията. „Демократична България“ е готова да участва в подобен дебат, но очаква от управляващите конкретни предложения.
Според нея в управленската програма липсват достатъчно ясни мерки за гарантиране на независимостта на съдиите и за осигуряване на демократична отчетност на прокуратурата.
Предупреждение за политическо влияние върху съдебната власт
Йорданова коментира и възможността за освобождаване на конституционни съдии и отзоваване на членове на Висшия съдебен съвет.
По думите ѝ „Демократична България“ винаги е подкрепяла принципа хората, които не изпълняват задълженията си, да могат да бъдат отстранявани. Ключовият въпрос обаче е как ще бъде изграден механизмът, така че да не се превърне в средство за политическа намеса в работата на независимите органи.
Тя обърна внимание и на намерението да бъде променен броят на гласовете, необходим за избора на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Вместо досегашното изискване от 2/3 се предлага прагът да бъде 3/5.
По темата за т.нар. домова книга Йорданова посочи, че от „Демократична България“ не възразяват срещу премахването ѝ, но настояват за обществено обсъждане.
Нов Наказателен кодекс или политически пиар?
Йорданова беше критична и към намерението за изработване на нов Наказателен кодекс. Според нея в действащото законодателство действително има редица дисбаланси, но поставянето на нов кодекс като основен приоритет може да се използва като публичен заместител на липсата на конкретна наказателна политика.
Тя определи подобна заявка по-скоро като рекламен пиар, ако не е подкрепена с ясна концепция как трябва да се промени наказателната политика.
В други сектори обаче „Демократична България“ вижда свои идеи, които са намерили място в управленската програма. Йорданова посочи здравеопазването, където се обсъжда преминаване към диагностични групи вместо клинични пътеки, както и предложението за споделени услуги в държавната администрация.
По въпроса кой от двамата кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса – издигнатите от „Прогресивна България“ и „Продължаваме промяната“ – би получил подкрепата на парламентарната група, Йорданова заяви, че темата все още не е обсъждана.
