Управленската програма на кабинета не дава достатъчно ясна и задълбочена картина за посоката, в която правителството възнамерява да води страната през следващите почти 4 години. Това заяви пред БНР политологът и преподавател в Нов български университет Христо Панчугов.
Според него документът съчетава конкретни намерения с формулировки, които по-скоро представляват очевидни цели за всяко правителство. Като пример той посочи намерението за по-широко използване на изкуствения интелект в училищата, но го противопостави на заявката за защита на българския национален интерес при преговорите за многогодишния бюджет на Европейския съюз.
По думите му липсва конкретно определение какво точно разбира управляващото мнозинство под национален интерес в тези преговори.
Панчугов вижда в програмата и опит за въздействие върху обществените нагласи. Като пример той посочи заявките за деолигархизация, при които се говори за преглед и промени в законодателството, но не се уточнява какви точно ще бъдат те.
„Остава усещането, че е просто казано нещо, за да стане то публично“, коментира политологът, според когото липсата на конкретика затруднява гражданите да преценят дали правителството поема в правилната посока.
Критики и към политиката за сигурност
Според Панчугов особено видими са пропуските в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“. Той отбеляза, че в програмата практически отсъства темата за войната в Украйна и свързаните с нея рискове за националната сигурност на България.
Политологът посочи и ангажиментите в областта на отбраната, включително тези, свързани с изтребителите Ф-16. По думите му голяма част от записаното всъщност продължава политики, започнати от предишни правителства.
Като конкретен акцент той открои намерението за осигуряване на жилища за военнослужещите.
Панчугов смята, че именно отсъстващите теми са сред най-съществените характеристики на документа. Според него пренасочването на общественото внимание към други въпроси се превръща в основен елемент от управленския подход.
Той предупреди и за опасност властта да разделя обществото на „добри“ и „лоши“, вместо да създава устойчиви механизми за решаване на проблемите независимо от това кой управлява.
По думите му особено важни са доверието в институциите, защитата на демократичните ценности и преодоляването на разделителните линии в обществото.
Политологът определи като тревожна тенденция използването на страхове и силно поляризиращи послания. Според него опозицията не трябва да отговаря със същите политически средства, а да предложи реална алтернатива, основана на различни ценности и начин на управление.
Президентските избори също остават без ясен сблъсък
Христо Панчугов коментира и предстоящите президентски избори. Според него с всеки изминал ден намаляват шансовете опозицията да излъчи кандидат, способен да привлече подкрепа отвъд границите на отделните политически формации.
Той посочи, че забавянето при издигането на подобна кандидатура допълнително намалява вероятността да се появи сериозен конкурент на Илияна Йотова.
Панчугов изрази надежда, че забавянето е част от политическа стратегия, а не резултат от липса на ясна оценка на ситуацията. Според него опозицията трябва възможно най-скоро да покаже, че съществува реален различен модел на управление, който може да предложи алтернатива на настоящата власт.
