Ново молекулярно проучване дава директно генетично потвърждение, че едрата шарка (вариола) е била внесена в Америка от европейските колонизатори, след като изследователи идентифицираха вирусна ДНК в мумии от района на Камаронес в Северно Чили. Резултатите, публикувани в списание Science и отразени от медиите, описват находката като първото „директно молекулярно доказателство“ за вноса на болестта чрез колонизацията, съобщава town.bg, а в България темата бе представена и в таун.бг като важни новини от историческо значение.
Екип, воден от Шигеки Накагоме от Тринити Колеж в Дъблин, анализира костни проби и ДНК от две погребения, датирани в испанския колониален период. Откритите генетични отпечатъци съвпадат със структури, характерни за вариолата, а профилът на вируса съвпада с европейски щамове, което според авторите подкрепя хипотезата за трансатлантическо пренасяне на инфекцията.
Учените подробно описват, че пробите са взети от скелети на жена на възраст между 30 и 35 години и младеж на 18–20 години, които са били погребани в локалните общности на Камаронес. Анализът не само е идентифицирал вирусна ДНК, но и разяснява причината за разпространените по тялото им кожни белези, които преди това бяха интерпретирани като следи от отравяне с арсен. Това преосмисля вече натрупани археологически интерпретации и дава ясно биологично обяснение за наблюдаваните лезии.
Датирането на останките поставя смъртта на двамата индивиди в период между 1492 и 1631 г., което съвпада с ранните десетилетия на испанското завладяване в южната част на континента. Този хронологичен прозорец подкрепя тезата, че вълната от инфекции е била свързана с контактите, настъпили след пристигането на европейците и разгрома на империята на инките в началото на 30-те години на XVI век.
Проучването предизвиква и научни и обществени дискусии за естеството на разпространението: дали едрата шарка се е появила сред коренното население като непреднамерена последица от контактите или е използвана умишлено като биологично оръжие в някои ситуации. Авторите и коментаторите отчитат, че за по-късни периоди има исторически сведения за използване на болести като инструмент, но за конкретните случаи от Камаронес доказателствата описват предимно природно разпространение, идващо от европейския контекст.
Биолози и историци коментират, че това откритие има голямо значение за разбирането на демографските промени в региона. Историците дълго предполагат, че зарази, сред които едрата шарка, са допринесли за масови смъртности сред индианското население и за бързото ослабване на устойчивостта на местните обществени структури. Новите данни дават генетично потвърждение на тези дългогодишни реконструкции и предлагат директна връзка между европейските щамове и епидемиите в Новия свят.
Сред експертите цитирани в анализа е и Патриша Фостър от Университета в Индиана, която посочва, че резултатите представят окончателно научно доказателство за произхода на инфекцията в това полукълбо. Изводите също така служат като важни новини за историците и медицинските антрополози, работещи върху дългосрочните ефекти от контактите между континентите.
Изследването подчертава и етични и научни аспекти при интерпретацията на археологически останки и исторически източници, като поставя акцент върху необходимостта от мултидисциплинарен подход — обединяване на археология, генетика и исторически анализ — за да се разберат мащабите и последствията от епидемиите. Авторите и коментаторите обобщават, че без тези епидемии колониалният процес в Америка вероятно би протекъл по различен начин, което придава на откритието значително историческо и социално значение.
Източник: The Post
Абонирайте се за нас в Google News.
