Десетгодишна национална стратегия за култура, нови правила за артистите и сценичните изкуства и специален „Културен паспорт“ за децата са сред основните акценти в управленската програма на кабинета в областта на културата.
Най-амбициозната заявка е изработването на Национална стратегия за култура за периода 2027–2037 г. До май 2027 г. правителството планира да направи цялостен анализ на състоянието на сектора, а до края на годината документът трябва да бъде готов. Подобен стратегически документ не е приеман от началото на прехода, което поставя под въпрос дали кратките срокове ще бъдат достатъчни за реалното му изработване.
Програмата предвижда и серия от законодателни промени. Нов Закон за статута на артиста и нов Закон за сценичните изкуства са планирани за декември 2029 г. Те трябва да регламентират по-добре специфичния характер на артистичния труд и социалната защита на хората в сектора.
Предвидени са също промени в законите за авторското право, меценатството, филмовата индустрия и радиото и телевизията. Значителна част от тези мерки обаче е поставена в края на управленския период.
Сред дългосрочните ангажименти е и изграждането на нова концертна зала в София. В програмата е записано още развитие на Центъра на изкуствата на остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол.
Особено внимание е отделено на опазването на културното наследство. Сред обектите, посочени като приоритетни за консервация и реставрация, са парк-музей „Шипка“, църквите в Несебър, Боянската църква, Княжеският дворец в София, в който днес се помещава Националната художествена галерия, както и Родопската теснолинейка.
В програмата е предвидено и кадрово укрепване на териториалните звена на Националния институт за недвижимо културно наследство. Не са посочени обаче конкретен брой нови специалисти или необходимото финансиране, въпреки че институцията от години изпитва недостиг на архитекти, реставратори и други експерти.
Сред новите идеи е въвеждането на Национален културен паспорт за деца и младежи между 6 и 18 години. Мярката трябва да бъде реализирана до септември 2027 г. и да осигури на подрастващите достъп до театър, музеи, кино, концерти и библиотеки.
Друга предвидена инициатива е „Културна раница“, чрез която в училищата трябва да се организират творчески ателиета и посещения на културни събития. Срокът за изпълнението ѝ е юни 2027 г.
И двете мерки са насочени към по-ранното включване на децата в културния живот, включително на тези от отдалечени райони, деца с увреждания и подрастващи в уязвимо положение. В програмата обаче не е изяснено подробно как Министерството на културата ще координира изпълнението им с образователните и социалните институции.
Правителството планира и създаването на „Национална колекция XXI век“. Идеята предвижда държавни и общински галерии и музеи да придобиват произведения на съвременни български автори.
Паралелно с това се предвиждат ежегодни национални конкурси за създаване на нови музикални, литературни и сценични произведения.
Така управленската програма поставя редица дългосрочни цели пред културния сектор, но голяма част от конкретните законодателни и инфраструктурни промени са планирани за по-късен етап. Предстои да стане ясно дали заложените срокове ще доведат до реални реформи или поредните обещания ще останат на ниво програма.
