Тежкото убийство на Георги Кузев в Пловдив отново насочи вниманието към неонацистките структури в България, но според анализатора Тихомир Безлов около случая продължават да остават редица неизяснени обстоятелства.
Пред БНР старшият анализатор от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че именно жестокото престъпление е довело до ново внимание към организацията „Кръв и чест“ и свързаната с нея неонацистка символика.
По думите му при разследването се е появила информация за връзка на 2 от хората, намирали се на Младежкия хълм, с тази структура. Това според него е поставило нови въпроси, но не е дало отговор на вече съществуващите.
Безлов посочи като пример споменаването от съдия Петко Минев на „Ку-клус-клан 2013“. Според анализатора обаче остава неясно дали става дума за реално съществуваща организация или за затворена група в интернет.
Той обърна внимание и на друга според него съществена слабост – публично не се говори достатъчно за останалите участници в убийството. Безлов отбеляза, че при изявите на полицията и прокуратурата информацията за тях е ограничена.
Анализаторът припомни, че „Кръв и чест“ не е ново явление за България. По думите му още през 2003 г. е имало национално събиране на организацията в Пазарджик, което е било регистрирано от МВР.
След това подобни прояви са се повтаряли през годините, като по-сериозна активност е отчетена около бежанската вълна през 2013–2014 г. Тогава представители на организацията са направили опит да се регистрират и като политическа формация.
След последвал период на затишие структурата отново е попаднала във фокуса на проверки през 2023 г. Според Безлов обаче нейната дейност остава трудно забележима и институциите реагират по-активно едва след появата на тежък инцидент.
Той свърза настоящия обществен интерес към неонацистките среди и част от агитките и с влиянието на руския идеолог с прякор Тесак, както и с популяризирането на подобни идеи чрез български интернет фигури.
Безлов предупреди и за опасността тежки престъпления с подобен контекст да бъдат превръщани в политически спор. Според него както управляващите, така и опозицията често реагират с взаимни обвинения, вместо да се концентрират върху изясняването на конкретните обстоятелства.
По думите му случаят с Георги Кузев е достатъчно тежък, за да бъде разглеждан извън политическите противопоставяния. Той изрази надежда, че трагедията няма да бъде забравена и ще доведе до по-сериозно внимание към подобни структури и рисковете, които могат да произтичат от тяхната дейност.
