Предстоящата реставрация на Паметника на свободата на връх Шипка и планираната промяна на музейната експозиция предизвикват сериозни въпроси за бъдещия облик на историческия обект. Председателят на казанлъшката организация на „Възраждане“ Димитър Пашев настоява държавата да даде повече информация преди началото на строителните дейности.
Очаква се ремонтът да започне след честванията на 149-годишнината от Шипченските боеве на 22 август 2026 г. След това Паметникът ще бъде затворен за посетители. Предвиденият срок за изпълнение е близо 3 години, което създава възможност обектът да остане в ремонт и през 2027 г., когато ще бъде отбелязана 150-годишнината от Шипченската епопея.
За дейностите през 2026 г. Министерският съвет е осигурил 3 151 475 евро, докато общата стойност на договора възлиза на 6 902 951,61 евро.
Според Пашев необходимостта от реставрация не се поставя под съмнение, но обществото трябва предварително да знае какви промени ще бъдат направени във вътрешността на Паметника и в постоянната музейна експозиция.
Още през 2024 г. стана ясно, че ще бъде изработен нов тематико-експозиционен план. На 12 март 2026 г. Министерството на културата е съгласувало проекта за художествено и пространствено оформление на бъдещата експозиция. Именно затова Пашев настоява документът да бъде публично представен преди започването на необратимите промени.
Особено според него е важно да се изясни съдбата на оригиналните исторически експонати, сред които оръжия, ордени, медали, лични вещи и документи, портрети, батални картини, копието на Самарското знаме, семейният печат на граф Игнатиев и големият боен топ.
От Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ вече са съобщили, че част от досега изложените движими културни ценности ще бъдат заменени с маслени репродукции или дигитални изображения. Не е уточнено обаче кои конкретни оригинали ще бъдат заменени.
Пашев предупреждава, че технологичните решения не трябва да се превръщат в заместител на автентичните исторически свидетелства. По думите му има съществена разлика между експонат, който се съхранява във фондохранилище, и оригинал, който посетителите могат да видят на място.
Отделен въпрос е бъдещият приемен център в подножието на върха. Той не е част от настоящия ремонт, а към момента няма публично посочени конкретни срокове, самостоятелен проект или осигурено финансиране. Пашев настоява да стане ясно дали част от музейното съдържание ще бъде преместено в него и дали това би довело до ограничаване на експозицията в самия Паметник.
Според него трябва да бъде гарантирано и исторически достоверното представяне на ролята на Българското опълчение и руската императорска армия в боевете за Шипченския проход и Освобождението на България.
Пашев вече е оспорвал по съдебен ред разрешението за строеж в качеството си на председател на Комисията по култура, туризъм и вероизповедания към Общинския съвет в Казанлък. Върховният административен съд обаче не е разгледал възраженията му по същество, като е приел, че той няма необходимия правен интерес.
Преди началото на ремонта той настоява да бъдат публикувани тематико-експозиционният план и подробности за съдбата на оригиналните експонати. Сред исканията му са още яснота за бъдещия приемен център и публично обсъждане с историци, музейни специалисти и граждани.
По думите му подобна прозрачност би позволила на обществото да се увери, че опасенията са неоснователни, или навреме да бъдат обсъдени решения, които се нуждаят от промяна.
От „Възраждане“ вече са изпратили до министър-председателя отворено писмо, в което са поставени тези и други въпроси за бъдещето на Паметника на свободата. Основното настояване е реставрацията да съхрани не само сградата, но и автентичните исторически свидетелства и разказа, свързан с Шипка.
