Убийството на Георги Кузев в Пловдив не трябва да бъде разглеждано единствено като пореден случай на младежка агресия, смята Кирил Петков. Според него е необходимо да се изследва откъде са дошли символите, идеите и моделите на поведение, демонстрирани от част от младежите, свързани със случая.
В публикация във Фейсбук Петков обръща внимание на снимка, на която младежи показват т.нар. „жест на Тесак“. По думите му този символ е свързан с руския неонацист Максим Марцинкевич, известен като Тесак, и с движението „Окупай Педофиляй“, част от мрежата „Реструкт“.
Според Петков тази среда е популяризирала модела на самопровъзгласили се „ловци на педофили“, при който набелязани хора са били примамвани, унижавани и подлагани на насилие, а действията са били заснемани и разпространявани в интернет.
Той подчертава, че наличието на подобен символ не е доказателство за пряка връзка между Кремъл и убийството в Пловдив. Според него обаче случаят показва как идеи и модели на насилие, възникнали в руската неонацистка среда, могат да преминават границите и да достигат до млади хора в други държави.
Като допълнителен контекст Петков посочва изследване, публикувано в книга за връзките между Русия и крайната десница в 10 европейски държави. В него са разгледани 20 конкретни случая, свързани с руско влияние върху крайнодесни и радикални среди.
Сред описаните примери е Унгария, където според изследването крайнодясна организация е била свързана с дейност на руското военно разузнаване и с проруски послания сред паравоенни структури.
В Словакия авторите разглеждат паравоенна организация, при която е имало опит за изграждане на зависима от Русия структура. В Полша е анализирана крайнодясна среда, чиито представители са били свързвани с план за терористично нападение, насочено към влошаване на отношенията между Украйна и Европейския съюз.
Посочен е и случай от Чехия, при който според изследователите продължителното потребление на проруска и антиимигрантска пропаганда е било част от процес на саморадикализация, завършил с терористичен акт.
Петков подчертава, че от тези примери не следва изводът, че Русия контролира всяка крайнодясна организация или че младежите от Пловдив са действали по руска заповед. Според него механизмите на влияние са значително по-сложни.
По думите му става дума за съчетание от политическа подкрепа, пропагандни послания, анти европейски и анти натовски настроения, контакти с радикални среди и изграждане на образ на Русия като символ на сила, ред и противопоставяне на либералната демокрация.
Именно затова според него случилото се в Пловдив трябва да бъде разглеждано и като проблем на радикализацията, а не само като криминален случай.
Петков посочва, че радикалните идеи не се появяват изолирано. Според него интернет платформите, видеоклиповете и затворените канали могат да се превърнат в среда, в която младите хора постепенно да бъдат привлечени към екстремистки възгледи и модели на поведение.
Той призовава да не се подценява ролята на пропагандата и предупреждава, че процесът на радикализация може да започне с привидно безобидно съдържание, символ или интернет канал, но в определени случаи да достигне до реални прояви на насилие.
Основният му извод е, че обществото трябва да търси не само преките извършители на подобни престъпления, но и средата, идеологиите и каналите, чрез които се формират нагласите, довели до насилие.
