Руската държавна банка Внешекономбанк е освободила главния си икономист Андрей Клепач, след като той представил песимистична оценка за състоянието на руската икономика и последиците от продължаващата война в Украйна. Според информация, цитирана от Института за изследване на войната, заключенията му са в противоречие с оптимистичната картина, която Кремъл се стреми да поддържа.
Клепач представил анализа си на 21 май пред Никитския клуб на Московската борса. В него той посочил, че руската военна икономика изпитва сериозни затруднения заради огромните разходи за отбрана, строгата парична политика, западните санкции и украинските удари по ключова инфраструктура.
Според икономиста атаките срещу руски пристанища, петролни и химически обекти, както и по логистичната инфраструктура, вече оказват осезаемо влияние върху икономическата активност. По неговите оценки растежът на руската икономика може да се забави до почти 0% през 2026 г.
Клепач предупредил и за все по-силното изместване на гражданската икономика от военно-промишления комплекс. Увеличаването на военните разходи води до ограничения за редица граждански отрасли и създава условия за тяхното свиване.
„Обаждане отгоре“ и внезапно уволнение
Независимата руска медия „Бел“ съобщава, че Клепач е бил уволнен на 16 август от главния изпълнителен директор на Внешекономбанк Игор Шувалов. Според източник, близък до икономиста, решението е било взето след „обаждане отгоре“.
Друг източник също е потвърдил връзката между освобождаването и направения от Клепач икономически анализ. Преди това неговите оценки са били разпространени от независими руски медии, което е поставило прогнозите му в центъра на общественото внимание.
Случаят придобива допълнителна тежест заради разминаването между икономическата картина, описана от Клепач, и тезата на Владимир Путин, според която Русия е способна да поддържа продължителна война на изтощение.
Все по-трудно се поддържа военната икономика
Според Института за изследване на войната Москва разчита на продължителен конфликт, при който руските сили постепенно да изтощят Украйна и нейните западни съюзници. Кремъл очаква също руската армия да запази способността си да провежда настъпателни операции в дългосрочен план.
Анализът на Клепач обаче поставя под въпрос икономическата устойчивост на този подход. Увеличаващите се военни разходи, недостигът на ресурси, санкциите и атаките срещу руска инфраструктура оказват натиск върху икономиката.
Институтът посочва, че Москва все по-трудно поддържа модела на изтощителна война, тъй като човешките загуби надхвърлят темповете на набиране на нови военнослужещи, докато финансовите и материалните разходи продължават да нарастват.
Според анализа Кремъл същевременно представя тактическите успехи на руската армия като доказателство за постоянен напредък, въпреки наличието на сериозни ограничения.
Москва е обвинена и в натиск върху информационното пространство
Институтът за изследване на войната твърди, че руското военно командване системно представя на Путин изкривена информация за ситуацията на фронта. Това се свързва с широко разпространената практика за изготвяне на т.нар. „красиви доклади“, които създават по-благоприятна картина от реалната.
Според института Путин вероятно е по-добре информиран за икономическите проблеми, отколкото за действителното положение на бойното поле. Въпреки това Кремъл продължава да демонстрира увереност в устойчивостта на руската икономика.
Нови обвинения за руските дронове
В същия анализ се разглежда и ситуацията около Молдова. Президентът Мая Санду заяви на 18 август, че Русия умишлено насочва част от безпилотните си апарати към молдовското и натовското въздушно пространство.
Според Санду молдовските власти могат да разграничат умишлените нарушения от случаите, при които дронове навлизат в чуждо въздушно пространство по погрешка, включително чрез анализ на траекториите им.
Институтът определя тези действия като част от предполагаема руска стратегия за създаване на информационни и психологически условия за бъдещи провокации срещу НАТО.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски е внесъл във Върховната рада кандидатурата на временно изпълняващия длъжността министър на отбраната Евгений Хмара за титуляр на поста. Парламентът се очаква да разгледа предложението в близко бъдеще.
