Присъствието на американски военни самолети в авиобаза „Безмер“ постави отново въпроса за сигурността на България. Повод за новите спорове стана публикация на „Файненшъл таймс“, според която Иран разглежда възможности за удари срещу американски военни обекти в Югоизточна Европа, включително в България.
В публичен коментар беше поставен въпросът дали информацията трябва да бъде разглеждана като реален сигнал за повишен риск, особено след като е публикувана от авторитетно международно издание. Според автора на позицията подобна информация не бива да бъде подценявана или представяна като незначителна.
Официалната оценка на българските власти обаче е различна. Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че към момента няма пряка заплаха за националната сигурност. По думите му той е получил такава оценка от военното разузнаване.
Това обяснение беше посрещнато с остри критики. В коментара се припомня оценката на българските служби непосредствено преди началото на войната в Украйна, когато не беше очаквано започването на мащабен военен конфликт. Според автора този прецедент поставя под въпрос доколко обществото трябва безусловно да приема настоящите уверения за липса на опасност.
Критики бяха отправени и към министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. Той заяви, че държавата е предприела всички необходими мерки заради потенциалната иранска заплаха, включително мерки, съобразени с по-високо ниво на риск от официално докладваното.
Именно това изявление беше представено като противоречие с позицията, че непосредствена заплаха за България няма. Според критиците институциите дават различни сигнали – от една страна уверяват, че опасност не съществува, а от друга съобщават за засилени мерки за сигурност.
В центъра на спора остава авиобаза „Безмер“, където беше разрешено присъствието на американски самолети. Публикацията на „Файненшъл таймс“ свързва именно американското военно присъствие с възможен интерес от страна на Иран към обекти в региона.
В коментара се посочва още, че към информацията от международното издание трябва да се добавят и публичните предупреждения от иранска страна. Така се оформят 2 противоположни оценки – официалната българска позиция, че непосредствена заплаха няма, и информацията за възможни действия срещу американски цели в региона.
Авторът на позицията заявява, че би предпочел да се довери на българските институции, но изразява съмнение заради разминаванията между техните публични изявления. Според него основният проблем е липсата на ясна и единна информация за характера и степента на риска.
В заключение той призовава темата да не бъде подценявана и изразява надежда, че до реална заплаха за България няма да се стигне. Според него при подобна ситуация обществото има нужда не от успокоителни послания, а от ясна информация за рисковете и предприетите действия.
