Румен Радев все по-често предизвиква въпроси в европейските столици заради противоречивите си позиции по отношение на ЕС, Русия и войната в Украйна. Според анализ на британския вестник „Гардиън“ непоследователните му действия подсказват, че българският премиер тества границите на допустимото както спрямо европейските партньори, така и спрямо собствените си избиратели.
След убедителната победа на „Прогресивна България“ на изборите през април Радев зае премиерския пост и получи значително по-голямо политическо влияние. Това доведе и до сравнения с унгарския премиер Виктор Орбан, макар анализатори да подчертават, че засега между двамата има съществени различия.
През първите месеци от управлението си Радев демонстрира по-прагматичен и транзакционен подход към отношенията с Европа и САЩ. Част от решенията му обаче бяха възприети като благоприятни за руските интереси.
През май България прекрати военната си помощ за Украйна, като Радев заяви, че украинската кауза е „обречена“. Страната не се присъедини и към международния трибунал, насочен към преследване на Русия заради войната.
По време на визитата си във Франция премиерът оттегли България от „коалицията на желаещите“, мотивирайки решението с липсата на достатъчен военен капацитет и с тезата, че допълнителната военна помощ за Киев може да удължи конфликта.
Само няколко дни по-късно обаче София разреши на САЩ да използват авиобаза „Безмер“ за разполагане на до 8 самолета-цистерни, предназначени да подпомагат американските операции в Близкия изток.
Според Мария Симеонова от Европейския съвет за външна политика подобно поведение прави Радев неудобен партньор за Европа. По думите ѝ България продължава да е член на ЕС и НАТО, но едновременно с това се дистанцира от изграждащата се европейска система за сигурност, като разчита основно на американските гаранции.
Симеонова определя външнополитическия курс на кабинета като лишен от ясна идеологическа последователност. Според нея действията на Радев показват желание да балансира между различни политически и обществени групи.
Успоредно с това премиерът започна да демонстрира по-видима близост с православната църква. През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Марш на семейството“, посветен на традиционните семейни ценности и проведен в същия ден като „София Прайд“.
Радев освен това заплаши да блокира новия пакет санкции на ЕС срещу Русия заради включването на руския патриарх Кирил в списъка. Той обясни позицията си с отношението си към милионите православни вярващи, а не с личността на патриарха.
Източник, близък до Българската православна църква, определя сближаването на Радев с религиозните среди като политически ход и жест към Москва, който според него не носи реални ползи за страната.
Димитър Керанов от Германския фонд „Маршал“ на САЩ също вижда в поведението на премиера опит да „седи на два стола“. Според него Радев едновременно отправя проевропейски и проруски послания, за да запази подкрепата на разнородния си електорат. Анализаторът предупреждава, че тази стратегия в крайна сметка може да се обърне срещу него.
Засега обаче експертите не очакват Радев да повтори модела на Орбан. Мария Симеонова смята, че той вероятно няма да блокира системно ключови решения на ЕС. Въпреки това действията му могат да доведат до изолация на България и да ограничат икономическите възможности пред страната.
Керанов от своя страна посочва, че Радев все още няма политическата инфраструктура, с която Орбан разполага. Ако обаче получи достатъчно време да укрепи властта си, той би могъл да започне да блокира реформи и постепенно да превърне проруската реторика в конкретна политика.
Вътрешнополитическите проблеми също могат да се окажат сериозно изпитание за правителството през есента. Новият бюджет предвижда дефицит от 5,7% от БВП и възможност за ново държавно финансиране чрез заеми до 10,1 млрд. евро. Минималната месечна заплата е замразена на 620,20 евро.
Тези решения вече предизвикват недоволство сред част от гражданите. При обсъждането на предходния бюджет през декември 2025 г. се стигна до масови протести, които доведоха до оставката на кабинета на Росен Желязков.
Част от избирателите на Радев също започват да изразяват разочарование. Според Цветелина Марева, която управлява детски център в София, премиерът се е отдалечил от предизборните си обещания. Тя очаква през септември да започнат нови протести.
Засега въпросът дали Радев ще се превърне в българския аналог на Орбан остава без категоричен отговор. Европейските анализатори обаче вече следят внимателно действията му, а предстоящата есен може да покаже дали настоящият баланс между различни външнополитически позиции ще се запази.
