Президентските избори могат да се окажат решаващи за начина, по който Румен Радев ще бъде възприеман политически, смята икономическият анализатор и лидер на „България може“ Кузман Илиев. Според него сериозен проблем е липсата на реална политическа конкуренция.
В интервю за БНР Илиев заяви, че опозиционните формации са се оттеглили от активната конфронтация и по този начин оставят управляващите без достатъчно силен коректив. По думите му отсъствието на действаща опозиция поставя под въпрос нормалното функциониране на демократичния модел.
Той изрази опасение, че прекомерното съсредоточаване на власт може да доведе до сериозни последици за страната. Според него политическата система трябва да възстанови усещането за лична и институционална отговорност.
„България може“ няма да издига кандидат
Илиев съобщи, че партията му няма да застане официално зад конкретен кандидат на президентските избори. В неформален разговор обаче формацията ще посочи кои претенденти са ѝ най-близки като позиции.
Самият Илиев няма да участва в надпреварата, тъй като не отговаря на изискването за необходимата възраст.
Според него президентският пост има ограничени правомощия, но изборите за държавен глава имат значително символно и политическо значение. Той смята, че победа на Радев би укрепила публичната му позиция и би дала основание за нов разговор за разширяване на правомощията на президентската институция.
Критики към управленската програма
Илиев определи програмата на правителството като добре структурирана, но според него в нея липсват достатъчно дълбоки и стратегически решения.
Той постави под съмнение и реформаторския характер на „Прогресивна България“. Според него в управлението са събрани различни политически и икономически интереси, което според него поставя въпроса доколко реално може да се води последователна политика срещу корупцията и олигархичните зависимости.
Анализаторът смята, че общественото внимание към темата за олигархията вече е отслабнало заради влошаването на материалното положение на хората.
По думите му през последните месеци домакинствата усещат все по-силно натиска върху доходите и разходите си. Той свързва това и с последиците от навлизането в еврозоната, увеличаването на кредитирането и движението на парични средства към имотния пазар и потреблението.
Илиев смята, че значителна част от гражданите вече очакват от политическата власт преди всичко решения на ежедневните си финансови проблеми.
Минималната заплата трябва да отчита регионите
По темата за минималното възнаграждение лидерът на „България може“ определи новия подход като малка стъпка в правилната посока.
Според него определянето на минималната работна заплата трябва да отчита значителните различия между отделните региони и икономически сектори. Еднакъв праг може да се окаже прекалено висок за някои райони и недостатъчен за други.
Илиев настоя за по-голяма гъвкавост, която да позволява възнагражденията да се съобразяват с реалните възможности на бизнеса и местната икономика.
Той подчерта, че основният въпрос пред страната не е само какъв да бъде законово определеният минимум, а как да се увеличи производителността, да се повишат реалните доходи и повече хора да излязат от бедността.
Сивата икономика остава симптом на по-дълбок проблем
Илиев постави акцент и върху мащаба на сивата икономика. Според него причините трябва да се търсят в прекомерната политизация на икономическите процеси и в големия дял от произведеното в страната, който се преразпределя чрез публичните разходи.
По думите му, когато значителна част от ресурсите на работещите и бизнеса се изземва, се създава натиск върху реалната икономика.
Именно затова той определя сивия сектор не само като нарушение, а и като симптом на икономическа среда, в която част от хората търсят неформални начини да компенсират недостига на доходи и възможности.
