България е влязла в еврозоната със стабилна, добре капитализирана и ликвидна банкова система, както и с дългогодишна консервативна надзорна политика. Това посочва управителят на БНБ Димитър Радев в анализ, публикуван в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
Според Радев силната финансова система е важен национален ресурс, но не трябва да се приема като даденост. Той предупреждава, че натрупаната стабилност не бива да бъде жертвана в опит за спечелване на краткосрочен пазарен дял.
7 месеца след въвеждането на еврото гуверньорът определя първите резултати като положителни. Плащанията са продължили без прекъсване, банковите сметки са били превалутирани, осигурена е необходимата наличност от пари, а клиентите са получили нормално обслужване.
Преходът е засегнал практически цялата финансова система – от договорите и банковите сметки до касовите операции в страната. По думите на Радев процесът е преминал без системни сътресения.
Той обаче подчертава, че успешното техническо въвеждане на еврото е само началото. Обществото ще оценява членството в еврозоната основно чрез ежедневните си разходи и финансови решения – движението на цените, лихвите, достъпа до кредити и сигурността на спестяванията.
БНБ ще следи внимателно кредитите и инфлацията
Според Димитър Радев следващият етап пред БНБ включва активно участие в работата на Евросистемата, по-добро обяснение на причините за инфлацията и внимателно наблюдение на развитието на кредитния пазар.
БНБ ще запази превантивния подход към капиталовата политика и ще променя използваните инструменти, когато икономическите данни го налагат, а не под влияние на моментен натиск.
Гуверньорът поставя високи изисквания и пред банковия сектор. Сред тях са отговорното кредитиране, доброто управление, прозрачните отношения с клиентите и поддържането на достатъчни капиталови буфери.
Банките трябва да отчитат възможните промени в лихвените проценти в еврозоната при определянето на цената на кредитите и при управлението на рисковете, свързани с лихвите, ликвидността и капитала.
Радев обръща внимание и на необходимостта банковите системи да могат да откриват концентрации на риск и други уязвимости още преди те да доведат до просрочени задължения.
Целта не е по-малко кредити, а по-качествено финансиране
Управителят на БНБ уточнява, че този подход не означава административно ограничаване на кредитирането. Българската икономика продължава да има нужда от финансиране за инвестиции, иновации, енергийна трансформация, инфраструктура и повишаване на жизнения стандарт.
Затова акцентът трябва да бъде върху качеството на кредитите – те да са съобразени с риска, да бъдат подкрепени от устойчиви доходи и да могат да бъдат обслужвани и при неблагоприятно развитие на икономиката.
Според Радев успехът на членството в еврозоната ще се измерва с няколко ключови показателя. Инфлацията трябва трайно да се насочва към нива, съвместими с ценова стабилност, кредитът трябва да подпомага производителния растеж, без да води до прекомерна задлъжнялост, а банките трябва едновременно да запазят устойчивостта си и способността да финансират домакинствата и бизнеса.
Димитър Радев определя прехода към еврото като успешен старт, но подчертава, че оттук нататък резултатите ще зависят от качеството на решенията и от последователността при тяхното прилагане.
Основният му извод е, че самото евро не гарантира автоматично финансова стабилност. То създава по-силна рамка, но запазването на стабилността зависи от решенията на институциите, банките и икономическите участници.
