Премиерът Румен Радев и министърът на правосъдието Николай Найденов представиха в Министерския съвет частта „Правосъдие“ от Програмата за управление на България за периода 2026–2030 г. Основната заявка на кабинета е за цялостна промяна на съдебната система, която според управляващите трябва да замени досегашните отделни и непоследователни законови инициативи с единна стратегия.
Радев определи съдебната реформа като ключово условие за функционирането на България като демократична държава. По думите му усещането, че законът се прилага по различен начин спрямо различни хора, подкопава доверието в институциите и създава проблем не само за правосъдието, но и за цялото общество.
Премиерът отправи остри критики към досегашния подход към реформата, който според него е бил белязан от множество частични промени и политически решения. Той заяви, че правителството ще търси единен национален план с ясно разписани цели, отговорности и механизми за отчетност.
Сред заявените приоритети е ограничаването на влиянието на организираната престъпност и премахването на политическия чадър над лица с влияние върху държавните институции. Радев подчерта, че държавата трябва да възстанови пълния си контрол върху функциите на правоохранителните органи.
Кабинетът възнамерява да предложи и промени, свързани с правомощията на президента при съставянето на служебни правителства. Идеята е да бъдат възстановени възможностите на държавния глава свободно да предлага състав на служебен кабинет.
Сред обсъжданите предложения е и конституционно гарантиране на възможността за разплащане в брой. Радев аргументира позицията си с необходимостта гражданите да разполагат с алтернативен начин за плащане при евентуални проблеми с електронните системи, енергийната инфраструктура или комуникационните мрежи.
Правосъдният министър Николай Найденов обяви, че Министерството на правосъдието ще представи в рамките на няколко седмици мащабен проект за промени в Закона за съдебната власт. Според него законодателните промени трябва да поставят акцент върху легитимността, почтеността и модернизацията на съдебната система.
Предвиждат се по-високи изисквания при подбора и професионалното развитие на магистратите, ограничаване на продължителните командировки и по-прозрачни процедури при избора на ръководители в съдебната власт.
Найденов посочи още, че ще бъде създаден механизъм за конфиденциално подаване на сигнали чрез интернет страницата на Министерството на правосъдието. Целта е магистратите да могат да съобщават за натиск или зависимости, без да се притесняват от последствия.
Министърът отправи призив към магистратите да не допускат външно влияние при изпълнението на професионалните си задължения. Той заяви, че хора, които търгуват с влияние и решения, не трябва да имат място в съдебната система.
Предложенията вече предизвикаха реакции в парламента. Представители на управляващото мнозинство подкрепиха заявената посока и я определиха като възможност за прекъсване на дългогодишни зависимости.
Опозицията обаче постави под въпрос част от идеите, свързани с президентските правомощия, и настоя реформата да доведе до реални резултати в борбата с корупцията и до ефективни съдебни производства.
Окончателните параметри на реформата ще станат ясни след представянето на конкретните законопроекти, когато се очаква и същинският политически дебат за промените в съдебната система да започне.
