България се оказа в центъра на спор заради позицията си по съвместното изявление за войната в Украйна, подкрепено от 51 държави в рамките на Общото събрание на ООН. Документът призовава за пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня, както и за започване на съдържателни мирни преговори. България фигурира сред държавите, присъединили се към текста.
На този фон кандидатът за президент Андрей Гюров отправи критики към начина, по който българските институции обясняват участието на страната ни.
В публикация във Фейсбук Гюров посочи, че ако България е имала резерви към текста, те е трябвало да бъдат заявени преди присъединяването към общата позиция, а не след това.
По думите му не е последователно страната да участва в обща инициатива с още 50 държави, а впоследствие да дава обяснения, че националната ѝ позиция не е изцяло отразена.
Коментарът му идва след разминаването между обясненията на Министерството на външните работи и президента Илияна Йотова. От външното министерство заявиха, че България се е присъединила към декларацията в подкрепа на европейското единство. В същото време ведомството уточни, че националната позиция на страната не е отразена в пълнота в документа.
Йотова от своя страна заяви, че общото изявление не се подписва и че България не е получила възможност да изрази резерви по текста. Президентът посочи още, че направените от българска страна предложения за промени не са били приети и именно поради това не е участвала в разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Според Гюров подобен подход създава впечатление за непоследователност във външната политика на България.
„Така нареченият „многовекторен“ подход не прави България по-независима. Прави я непоследователна и ненадеждна за партньорите ни“, заяви той.
Самата декларация съдържа призив Русия да приеме пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да започне съдържателни преговори за мир. В документа са поставени и въпроси, свързани със защитата на международното право, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Сред останалите акценти са свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море, защитата на цивилното население и връщането на украинските деца, отведени от страната по време на войната.
Всички 27 държави от Европейския съюз, както и самият съюз, са сред подкрепилите документа.
Гюров заяви, че според него България трябва ясно да отстоява позициите си и да следва последователна линия по въпросите, свързани с международното право и националните интереси.
Позицията му е поредната политическа реакция на разминаването в публичните обяснения около българското участие в декларацията, което вече предизвика и остри спорове в Народното събрание.
