Подалият оставка главен държавен здравен инспектор Ангел Кунчев обясни публично мотивите за решението си и изрази остро несъгласие с подготвяната реформа в системата на общественото здраве.
В публикация във Фейсбук Кунчев заяви, че не му е приятно да напуска системата именно в настоящия труден момент, но не може да остане безучастен към промени, които според него могат да доведат до сериозни проблеми.
Той посочи, че публикува целия текст на заявлението си за освобождаване, за да избегне спекулации около причините за напускането. Сред тях са както навършването на пенсионна възраст, така и категоричното му несъгласие с планираните промени в структурите на общественото здраве.
Кунчев: Реформата започва от система, която работи
В заявлението си Кунчев поставя въпроса защо реформата в здравеопазването започва именно със системата на регионалните здравни инспекции и националните центрове.
Според него тези структури са доказали своята ефективност при пандемията, бежански кризи, заплахи от опасни инфекции и различни епидемични ситуации.
В същото време той посочва редица проблеми в здравеопазването, които според него изискват по-спешно внимание – високия дял на плащанията от пациентите, затруднения достъп до лекарства, прекомерното разрастване на болничната база и проблемите в системата на ТЕЛК.
Кунчев предупреждава, че планираната централизация може да ограничи оперативната самостоятелност на регионалните здравни инспекции. По думите му това би затруднило бързата реакция при извънредни ситуации, свързани с общественото здраве.
Той изразява съмнение и дали Министерството на здравеопазването разполага с необходимия административен и кадрови ресурс, за да поеме допълнителните функции, които биха били прехвърлени към централната власт.
Предупреждение за нови разходи
Бившият вече главен държавен здравен инспектор поставя под въпрос и очакваните финансови ползи от реформата.
Според него съкращаването на административни длъжности може да бъде последвано от значителни разходи за изграждане на ново централно координиращо звено, както и за регистрации, сертифициране и акредитация на лаборатории.
Като пример той посочва Националния център по радиология и радиационна защита, където според представените от него данни разходите само за лабораториите могат да достигнат близо 600 000 евро.
Кунчев предупреждава, че промените могат да имат отражение и върху реакцията при радиационни заплахи, включително промишлени аварии, трансгранично замърсяване и други ситуации, застрашаващи здравето на населението.
Над 230 незаети длъжности
Според Кунчев в системата на регионалните здравни инспекции и 3-те национални центъра има над 230 незаети длъжности.
Той смята, че ако целта на реформата е намаляване на разходите чрез съкращения, това би могло да се постигне с по-малък риск, като на ръководителите на отделните структури бъде възложено да определят кои незаети позиции могат да бъдат премахнати.
По думите му така решенията биха били съобразени с конкретните нужди и особености на всеки регион, без да се създават допълнителни затруднения за ежедневната работа.
Критика за начина на провеждане на реформата
Кунчев настоява, че мащабна промяна в системата е трябвало да бъде обсъдена предварително с ръководителите и служителите в засегнатите структури.
Според него успешна реформа не може да бъде изградена чрез страх и несигурност сред работещите. Той предупреждава, че превръщането на ръководителите във „врагове“, а на служителите в демотивирани хора може допълнително да отслаби системата.
Кунчев категорично отхвърля възможността решението му да е продиктувано от лични интереси. Той заявява, че не търси нов пост, административно развитие или финансова облага.
По отношение на министъра на здравеопазването той посочва, че няма лоши професионални или човешки отношения с нея и определя качествата ѝ като добри. Според него проблемът е в самата посока на възложената реформа, а не в личността на министъра.
След 42 години работа в системата на общественото здраве Кунчев определя начина, по който приключва професионалният му път, като повод за съжаление.
Той подчертава, че не може да остане безразличен към промени, които според него крият риск от разпад на важни структури, и настоява целите на реформата да бъдат постигнати по-бързо, внимателно и с по-малко негативни последици.
