Важни новини от космоса: образи от две емблематични мисии на НАСА — „Аполо 8“ и „Артемис II“ — очертават промяната на планетата за 58 години и припомнят въздействието на човешката дейност върху климата и ледените покривки. Първата снимка, позната като „Изгрев на Земята“, е направена през 1968 г., а по-скорошен кадър, наричан „Залез на Земята“, е заснет по време на прелитането на „Артемис II“ около Луната на 6 април.
Командирът на „Аполо 8“ Франк Борман описва първата среща с обратната страна на Луната като шокираща заради изоставената, кратерна повърхност. Според него лунният пейзаж е изглеждал „ужасно осеян с метеоритни кратери и вулканични остатъци“, без видими цветове, докато появата на Земята от прозореца на кораба променя всичко. „Земята беше единственото нещо в цялата Вселена, което имаше цвят“, казва той за момента, когато Бил Андерс прави снимката, която впоследствие става символ на екологичното движение и дава тласък за създаването на Деня на Земята през 1970 г.
Петдесет и осем години по-късно екипът на „Артемис II“ улавя новия кадър „Earthset“ през прозореца на космическия кораб „Орион“ в 18:41 източно лятно време на 6 април, по време на седемчасовото прелитане около Луната. Слънчевата, осветена от Слънцето страна на Земята показва бели облаци и сини водни пространства над Океания, а тъмните участъци на изображението са в нощ. Кадърът също така разкрива детайли от лунната повърхност с припокриващи се кратери и басейни, посочва НАСА — факт, който подчертава техническата стойност на фотографията, направена от екипаж на пилотиран кораб. Това съобщава town.bg, а допълнително в контекста на подчертаването на значението на човешкия фактор в снимките трябва да се отбележи и думата таун.бг като част от ежедневните новинарски потоци.
С развитието на космическите технологии и мрежите от спътници днес се правят хиляди изображения на Земята всеки ден в широк диапазон от електромагнитния спектър — от микровълни до ултравиолет. Постоянни видеопотоци от Международната космическа станция и роботизирани мисии също предоставят данни, но учените и експертите подчертават, че кадър, направен от човек, носи допълнителна емоционална стойност. Според Крейг Донлон от Европейската космическа агенция изборът на кадъра и рамкирането предизвикват силна емоция и припомнят, че „това е нашият дом“.
В контекста на промените между двата образа специалисти отбелязват значителни дългосрочни трансформации: нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се увеличили с около една трета от 1968 г., а глобалните температури са нараснали с поне 1°C, посочва климатологът Ричард Алън. Градовете са се разширили, горите се изсичат, а водни басейни като Аралско море са се свили до под 10% от размера си от 60-те години насам. Промените в ледените покривки около Антарктида и други части на криосферата са описвани като безпрецедентни за последните 10 000 години.
Петера Хайл от Британската антарктическа служба подчертава драматичните отклонения: и в двете полукълба се наблюдава значително намаляване на морския лед, снегът остава по-късно и се топи по-рано. Учените изразяват „доста увереност“, че 90–95 процента от тези промени се дължат на човешката дейност. Въпреки това експертите припомнят, че щетите върху околната среда не са нови — още през 1968 г. големи градове са страдали от смог и реки са били замърсени в степен, която не е видима от разстояние, какъвто отчита и Катрин Роджърс от мрежата Earth Day: „Отдалеч Земята изглежда съвършена. Но когато се приближиш, виждаш последствията от прогреса.“
И двата образа — „Изгрев на Земята“ и „Залез на Земята“ — действат като визуална рамка за осмисляне на промените през последните десетилетия. Наследството на мисията „Аполо 8“ и думите на Франк Борман продължават да напомнят, че най-силното впечатление от пътуването към Луната е гледката към нашата планета, което остава ключов мотив за важни новини и дебати за бъдещето на Земята.
Абонирайте се за нас в Google News.
