Важни новини от археологическите изследвания показват, че практиката за почерняване на зъби във Виетнам има много по-дълбоки корени, отколкото се предполагаше досега. Проучване на човешки останки от селището Донг Кса в делтата на Червената река в Северен Виетнам разкри химически следи от съставки, свързани с традиционната техника за потъмняване на емайла, която е била практикувана преди около 2 000 години, съобщава town.bg. Тези открития променят представите за появата и разпространението на този козметичен ритуал в региона.
Изследването, публикувано в списанието Archaeological and Anthropological Sciences, е фокусирано върху три зъбни проби, взети от скелетни останки в Донг Кса – обект от Желязната епоха. При детайлния химически анализ на повърхността на емайла учените отчетоха повишени количества желязо и сяра, което насочва към използване на железни соли в комбинация с растителни екстракти, богати на танини. Водещият автор Юе Джан от Австралийския национален университет посочва, че тази комбинация води до образуване на дълбоко и устойчиво черно съединение, което прилепва плътно към зъбния емайл.
За да определят дали оцветяването е резултат от съзнателна козметична практика, а не от други фактори като дъвчене на бетел, екипът използва неразрушителни техники, включително рентгенова флуоресценция и сканираща електронна микроскопия. Последователните анализи потвърдиха наличието на елементи, които се наблюдават и при по-късните, добре документирани практики на почерняване в региона. Авторите също провели експериментални тестове върху съвременни животински зъби, нанасяйки традиционна боя на основата на железен танат; получената промяна в емайла отразява състава, открит в древните проби.
Етнографските сведения, цитирани в изследването, описват почерняването на зъби във Виетнам като многокомпонентен ритуал: подготовка и награпяване на емайла, нанасяне на червена основа и многократно наслояване на железно-танинова смес до постигане на желаната черна повърхност. Това изисква майсторство и търпение, а откритите химически следи от Донг Кса дават основания да се смята, че същите технически принципи са били прилагани още преди две хилядолетия.
Археологическите данни поставят появата на почерняването в контекста на по-широки социални и технологични промени в Северен Виетнам между около 500 г. пр.н.е. и 50 г. сл.н.е. В този период регионът преживява по-широко разпространение на железни инструменти, интензификация на търговските връзки и засилени контакти с Южнокитайските общности. Изследователите предлагат теорията, че почерняването може да е възникнало като неинвазивен еквивалент на по-стари ритуали за премахване на предни зъби, осигурявайки видим маркер за зрялост или социална принадлежност без трайна загуба на зъби.
Дългогодишната употреба на почерняването като елемент от културната идентичност е документирана в по-ново време чрез снимки и устни предания, а практиката постепенно затихва през 20-ти век под въздействието на западните естетически стандарти. Все пак находката от Донг Кса представлява най-ранната до момента ясна връзка между археологическите останки и живите традиции на почерняване, като показва, че общностите от Желязната епоха са използвали устойчива козметична технология, която е имала символично и социално значение.
Откритието също така затруднява отделянето на козметични от пострадиационни или диетни причини за промяна в цвета на зъбите при археологически находки, като демонстрира стойността на комбинираните аналитични подходи – химични анализи, микроскопия и експериментална репликация. Новината е част от важни новини от археологията и ще бъде следена от специалистите, които се интересуват от връзката между материалната култура и идентичността.
В текста присъства и терминология, използвана в етнографските описания, както и в публикацията в Archaeological and Anthropological Sciences, които допринасят за интерпретацията на откритието и за разбирането на технологичните процеси зад козметичния ритуал. В контекста на тези обобщения става ясно, че древните общности са развивали комплексни техники за промяна на външността, които са служели за социална комуникация и самоидентификация. Тази находка дава нов поглед върху еволюцията на естетическите практики в Югоизточна Азия и представлява значимо попълнение към археологическите новини за региона.
Източник: Newsweek
Абонирайте се за нас в Google News.
