Съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев предупреди, че правителството не разполага с достатъчно ясен план за действие при евентуално решение на Конституционния съд, с което да бъде отменена новата формула за определяне на минималната работна заплата.
В интервю за Дарик радио Василев заяви, че според него вероятността съдът да се произнесе в полза на връщането на предишния механизъм е над 90%. По думите му при подобен сценарий ще се наложи сериозна промяна на вече подготвяния бюджет.
Той подчерта, че времето за реакция е ограничено, тъй като основните параметри на бюджета трябва да бъдат представени пред Европейската комисия до 15 октомври. Според него кабинетът трябва предварително да има готов вариант за действие, ако съдебното решение промени начина, по който се изчисляват минималните доходи.
Василев настоява за антикризисни мерки
Според бившия финансов министър икономическата ситуация изисква цялостен пакет от мерки, който едновременно да подкрепи доходите на гражданите и да ограничи разходите на бизнеса.
Василев посочи като основен приоритет доходите да се увеличават с по-бързи темпове от инфлацията, за да не се стига до реално обедняване на населението.
Сред предложенията му е възстановяване на компенсациите за електроенергията за бизнеса. Той даде за пример и мерките, предприети през 2022 г., когато бяха отпускани целеви помощи за земеделските производители заради високите цени на фуражите и торовете.
Василев припомни и компенсацията от 25 ст. на литър бензин, въведена през 2022 г., като възможен пример за подкрепа към домакинствата при рязко поскъпване на горивата.
По думите му при висок бюджетен дефицит наличният ресурс трябва да бъде насочен основно към гражданите и реалния бизнес, а не към увеличаване на административните разходи.
Предупреждение за стагфлация и рецесия
Василев очерта и редица външни фактори, които според него могат допълнително да натежат върху българската икономика.
Той посочи ниската запълняемост на газохранилищата в Европа, повишаването на цените на природния газ и петрола, както и проблемите с износа на зърно от Украйна. Според него допълнителен риск представлява състоянието на германската автомобилна индустрия, тъй като значителна част от българския износ е свързана с този сектор.
По думите му комбинацията от поскъпващи суровини, инфлационен натиск, ограничаване на политиката по доходите и очаквано намаляване на европейските средства може да постави икономиката пред сериозно изпитание.
Василев предупреди, че при подобно развитие страната може да се изправи пред риск от стагфлация и рецесия.
Критики към Илияна Йотова
В интервюто Василев коментира и кандидатурата на Илияна Йотова за президент и Кирил Вълчев за вицепрезидент.
Той припомни нейно изказване от президентската кампания през 2016 г., в което Йотова обяснява защо тогава Румен Радев е бил предпочетен като кандидат за държавен глава. Според Василев думите ѝ от онзи период поставят под въпрос сегашната ѝ кандидатура.
Той отправи остри критики към Йотова заради позицията ѝ по отношение на бюджета и заяви, че тя не е наложила вето, въпреки подписката, подкрепена от 32 000 граждани.
Според Василев редица външни юридически становища поставят под съмнение съответствието на отделни бюджетни разпоредби с Конституцията. По думите му връщането на бюджета за ново разглеждане е можело да забави приемането му с около 1 седмица, но същевременно да позволи спорните текстове да бъдат коригирани.
Василев беше особено остър в оценката си за политическия профил на Йотова. Той заяви, че не я вижда като държавен глава, който би защитавал достатъчно твърдо българските интереси, и отправи критики за отношението ѝ към руската страна.
Така спорът около президентските избори се преплита и с дебата за икономическата политика, бюджета и бъдещата посока на страната.
