Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи остри критики към бюджета и антикризисните мерки на служебното правителство. В предаването „Лице в лице“ по бТВ той заяви, че спорът около изпълнението на Бюджет 2025 вече е приключил, след като кабинетът е приел отчет с числата, оставени от предходното правителство.
По думите на Василев Евростат е потвърдил дефицит от 3,5%, което според него показва, че в отчетите няма скрити фактури.
„Самият факт, че правителството приема числата на предходния кабинет и ги изпраща в парламента, опровергава всички приказки за скрити неща“, заяви той.
Василев обаче уточни, че не разполага с всички детайлни разбивки и не може сам да даде пълна оценка на отделните пера.
Критики към мерките за горивата
Бившият финансов министър определи част от предприетите мерки срещу поскъпването на горивата като неефективни.
Като пример той посочи премахването на акциза върху пропан-бутана, при положение че според него основният проблем е свързан с цените на бензина и дизела. Критика отправи и към предвидената помощ от 50 евро за социално слаби граждани, независимо дали притежават автомобил.
Василев направи сравнение с механизма от 2022 г., при който според него всеки притежател на български регистрационен талон е получавал 25 стотинки отстъпка на литър за бензин, дизел, пропан-бутан и метан.
Според Василев тогава средствата са били осигурени чрез допълнителни приходи от данъчното облагане на „Лукойл“. Той посочи, че данъкът върху рафинерията е бил увеличен първо от 10% на 33% през 2022 г., а след това на 50% през 2023 г. във връзка с договорената с ЕС дерогация за руския петрол.
Той разкритикува и изказване на министъра на икономиката Александър Пулев относно начина на управление на „Лукойл“.
По думите на Василев държавата трябва да защитава интересите на гражданите и бизнеса, когато става дума за компания с монополно положение, включително чрез действия, насочени към по-ниски цени.
Над 3 млрд. лева разходи без ясно предназначение?
Асен Василев заяви още, че след протестите на ПП са били премахнати първоначално предвидени данъчни увеличения и допълнителни разходи за близо 10 млрд. лева.
Според него обаче настоящият бюджетен проект е още по-проблемен, като в него са заложени 1,7 млрд. евро, или над 3 млрд. лева, за които по думите му няма достатъчно яснота за конкретното им предназначение.
Василев заяви, че тези средства биха могли да бъдат използвани за по-широк антикризисен пакет за бизнеса и гражданите.
Той критикува и начина, по който се разпределят част от средствата за компенсации на бизнеса. Като пример посочи програмата за компенсация на цената на електроенергията, при която според него 170 млн. евро се насочват към 15 големи предприятия, вместо помощта да бъде разпределена между всички компании според потреблението им.
Критики отправи и към предвидените 100 млн. евро за зърнопроизводители, като според него средствата се предоставят след като продукцията вече е произведена.
Василев постави под въпрос и концентрацията на субсидии и земеделски площи в ръцете на ограничен брой свързани семейства. Това твърдение той представи като аргумент за необходимостта от промени в начина, по който се разпределят средствата.
„Добри идеи“, но с проблеми в изпълнението
Според Асен Василев част от мерките на правителството са разумни, но в тях има допълнителни елементи, които според него намаляват ефекта им.
Той даде за пример увеличаването на ваучерите за храна от 100 на 200 евро, което определи като добра мярка, но постави под въпрос въвеждането на 7% данък върху тях.
Като друг пример посочи данъчното облекчение за работещи родители. По думите му предвидените различни размери за 1-во, 2-ро и 3-то дете не са обосновани и облекчението трябва да бъде еднакво за всяко дете.
„Хубави идеи, но имам чувство, че някой им прави сечено и във всяка една хубава идея са сложили някаква недомислица, която да опорочи идеята“, заяви Василев.
Той коментира и данъчната оценка на имотите. Според него тя трябва да бъде актуализирана, но паралелно с това трябва да се намали данъчната ставка, така че промяната да не води автоматично до по-висока данъчна тежест за гражданите.
По думите му увеличаването само на данъчните оценки, без промяна на ставките, би могло да доведе до по-високи задължения за собствениците.
