До края на март България посреща астрономическата пролет, ще превключи към лятно часово време и ще следи за серия астрономически явления в следващите месеци, съобщи за БТА физикът Пенчо Маркишки. Според него пролетната равноденствена точка ще бъде премината на 20 март в 16:46 ч. българско време, когато Слънцето ще се намира в съзвездието Риби. От този момент до 21 юни Слънцето ще се издига все по-високо в северното полукълбо и ще огрява все по-отвесно Северното полукълбо на Земята.
Маркишки обясни, че именно повишаването на височината на Слънцето над хоризонта и удължаването на дневната светлина причиняват постепенното затопляне през пролетта. За жителите на Южното полукълбо обаче на 20 март започва астрономическата есен, когато дните ще се скъсяват и Слънцето ще огрява по-косо.
Физикът припомни основните понятия: небесният екватор лежи в равнината на земния екватор и разделя небесната сфера на северна и южна част, а еклиптиката е видимият годишен път на Слънцето, съвпадащ с равнината на земната орбита. Поради наклона на земната ос спрямо еклиптиката от 23 градуса и 26 дъгови минути, небесният екватор пресича еклиптиката в пролетната и есенната равноденствена точка и това дава редуването на сезоните и променливата продължителност на дните.
Около дните на равноденствието увеличението на продължителността на дневната светлина е най-интензивно — почти с три минути повече на всеки следващ ден, посочи Маркишки. Той добави и обяснение защо в датите на равноденствие денят е по-дълъг от нощта за нашите географски ширини: атмосферната рефракция позволява да виждаме Слънцето малко преди геометричния изгрев и малко след геометричния залез, а видимият диаметър на Слънцето означава, че за изгрев и залез се отчита появата и изчезването на горния край на слънчевия диск. На 20 март 2026 г. комбинираният ефект от тези два фактора ще направи деня с 8 минути и 32 секунди по-дълъг спрямо точно 12 часа, т.е. около 12 часа, 8 минути и 32 секунди. Рефракцията и видимият радиус на диска добавят по около четири минути в началото и края на деня, отбеляза специалистът.
След равноденствието следват и други астрономически събития. Втората половина на март ще донесе съединения, които подготвят терена за малък планетен парад. На 22 и 25 март Нептун и Сатурн ще бъдат в съединение със Слънцето — тоест еклиптичната дължина на Слънцето ще се изравни съответно с тази на Нептун и на Сатурн. Поради отблясъците около Слънцето тези събития няма да бъдат наблюдаемими от Земята, но ще предшестват формирането на утринен планетен парад през април, с участие и на Марс и Меркурий.
Маркишки уточни, че в пролетните утри еклиптиката сключва малък ъгъл спрямо хоризонта, което отлага видимостта на парада — най-вероятно наблюдения ще са възможни през май, когато условията на восхода са по-благоприятни. До тогава обаче Меркурий вероятно ще е напуснал района на небето, където се формира парадът. В хода на събитието на 20 и 21 април Марс, Меркурий и Сатурн ще бъдат в тясно съединение, но от нашите ширини то няма да е видимо заради напредналата зора: около тези дати трите планети ще изгряват приблизително 38 минути преди Слънцето, когато източният хоризонт вече е светъл. Възможно е те да се засекат с телескоп, насочен по координати, допълни Маркишки.
За гражданите на страната едно от практическите напомняния е, че в последната неделя на март — на 29 март в 03:00 ч. — ще преминем към лятно часово време и часовниците ще бъдат преместени с един час напред. Тези астрономически и календарни промени представляват важни новини за любителите на природата и астрономията, а за планирането на наблюденията справочникът „Гид на любителя астроном“, автор на Маркишки и публикуван от катедра „Астрономия“ при Физическия факултет на СУ, предлага подробна информация за условията за наблюдение от България.
Тези събития са част от поредица наблюдения, които събират интереса на широката публика и на любителите астрономи; за повече информация и актуални известия по темата се съобщава town.bg. Важно е медиите и научните среди да предоставят точни данни и анализи — това са важни новини за всички, които следят небето, а и за общата култура по астрономия (таун.бг).
Източник: БТА
Абонирайте се за нас в Google News.
