В последния работен ден на миналата седмица 49-годишна жена, е подала сигнал, че в дома им съпругът ѝ е започнал да я бие и заплашва. Мъжът е бил задържан за срок до 24 часа.

По двата случая са образувани досъдебни производства. 

През лятото Народното събрание прие  промени в Закона за защита от домашното насилие. Чрез промените се увеличава кръгът от хора, които попадат под обхвата на закона, като се включват и тези, които са в интимна връзка, продължаваща повече от 60 дни. До законодателните изменения се стигна след случая с 18- годишната Дебора Михайлова от Стара Загора.

/БТА

БТА припомня, че досега водоподаването беше прекъсвано по квартали през два дни от 00:00 до 6:00 часа.

Новият режим е поради продължителното засушаване и силното намаляване на дебита на водоснабдителна група „Черни Осъм“ и водоизточниците за Ловеч.

Продължават ограниченията във водоползването за питейно-битови нужди, забранява се ползване на питейна вода за поливане на зелени площи, миене на балкони, улици и моторни превозни средства.

/БТА

За да го замени селекционерът на Франция Дидие Дешан трябва да повика футболиста на Челси Аксел Дисаси, който бе в състава за предишните мачове на тима през септември. Дисаси може да играе като десен краен защитник, както и в центъра на отбраната.

Списъкът на Франция от 23 футболисти вече претърпя промени заради отпадането от състава на Уилям Салиба от Арсенал, който получи контузия на палеца на десния крак при успеха над Манчестър Сити с 1:0 и вече бе заменен от Жан-Клер Тодибо от Ница. 

/БТА

Треньорският екип на Реал се надява да може да разчита на 31-годишния защитник след паузата за националните отбори, а макар да получи повиквателна за предстоящите мачове на държавния тим на Австрия срещу Белгия и Азербайджан, Алаба няма да може да се отзове, потвърдиха от австрийския лагер.

Все още няма конкретна дата за завръщането на Дейвид Алаба в игра за мадридчани. Първият двубой на Реал след паузата е гостуване на Севиля на 21 октомври.

/БТА

Всеки дом в поне 11 села в Афганистан е разрушен от трусовете, заяви хуманитарната агенция на Обединените нации.

По нейни данни загиналите са малко над 1000, въпреки че обявеният от афгнистанските власти брой на жертвите е над 2500, според местни медии.

„Броят на жертвите се очаква да расте, тъй като все още не е осъществен достъп до по-отдалечените райони и не е приключила оценката на щетите“, посочи службата.

Вчера ООН отдели 5 милиарда долара за спешна хуманитарна помощ и отправи призив към дарителите да предоставят средства час по-скоро щом станат ясни нуждите след опустошителните трусове.

Само в регионалната болница в Херат са приети над 550 ранени, включително близо 230 непълнолетни деца. Раздадена е първоначална хуманитарна помощ, включително хигиенни пособия, храна и питейна вода.

В събота сутринта регионът беше разтърсен от няколко земетресения. Двата най-силни труса са били с магнитуд 6,3, според Геофизичния институт на САЩ, който следи сеизмичнат активност по целия свят.

Китайският Червен кръст предложи да предостави спешна парична помощ в подкрепа на спасителните работи след земетресението в Афганистан, съобщи Китайската централна телевизия, цитирана от Ройтерс.

В частност става дума за сумата от 200 000 долара, която да бъде изпратена на Афганистанския Червен полумесец.

/БТА

Революционното решение срещите да се играят в Испания, Португалия и Мароко бе взето през миналата седмица, като освен това Уругвай, Аржентина и Парагвай ще имат поне по един мач в собствените си страни. Така част от отборите ще пътуват между Южна Америка и Европа или Африка, за да играят предвидените си мачове, което сериозно притеснява еколозите заради сериозните разстояния, които ще трябва да бъдат преминати.

„Мароко, Португалия и Испания са домакини на световното първенство през 2030 година. Само три мача няма да се играят там. Това означава, че останалите 101 срещи ще се проведат в съседни страни, които се намират една до друга географски и имат изградени отлични транспортни връзки помежду си. ФИФА ще предприеме нужните мерки, за да намали негативното въздействие върху околната среда“, посочиха от ФИФА.

От Световната централа потвърдиха и че шестте домакина турнира ще получат автоматични квоти за него и няма да минават през квалификации, за да се класират. Така за турнира свободни остават още 42 от наличните 48 квоти.

/БТА

Срещата ни е помрачена от терористичното нападение срещу Държавата Израел, отбеляза Мицотакис и допълни, че цяла Европа и целият цивилизован свят осъждат ужасяващите картини, които идват от този регион. 

Признаваме правото на Държавата Израел да се защитава, заяви още гръцкият премиер на съвместната пресконференция с колегите си от България и Румъния – акад. Николай Денков и Марчел Чолаку, и представителите на Европейската комисия – заместник-председателят Маргаритис Схинас и комисарят по транспорта Адина Вълян.

Мицотакис каза, че на срещата са били подчертани отличните отношения между страните и желанието им за задълбочаване на сътрудничеството.

С подкрепата на Европейския съюз нашите държави дават пример за сътрудничество в полза на всички народи в нашия регион, посочи още гръцкият премиер.

/БТА

Оттам уточняват, че отмяната се налага заради засилените мерки за безопасност във въздушното пространство над Държавата Израел с оглед гарантиране сигурността на всички пътници, пилотите и кабинния екипаж на авиокомпанията.

Бихме искали да ви уверим, че националният превозвач продължава да търси начини за превоз по редовната си линия на сънародниците ни зад граница и чуждите граждани, желаещи да напуснат страната, посочва от „България Еър“.

Към момента полета до/от Тел Авив на 12 октомври (четвъртък) е планиран за изпълнение без промяна в разписанието.

„България Еър“ позволява безплатна промяна по всички закупени билети за пътуване до/от Тел Авив до края на октомври, като новоиздадените билети трябва да бъдат в рамките на една година.  

Националният превозвач поднася своите извинения на пътниците от засегнатите полети, посочват от „България Еър“.

Редица международни въздушни превозвачи преустановиха полетите си от и до Тел Авив на фона на нападенията на бойци на палестинската групировка „Хамас“ срещу Държавата Израел, заявявайки, че очакват условията за безопасност да се подобрят, преди да ги възобновят, предаде Ройтерс.

/БТА

Изложбата е под патронажа на българското Министерство на културата. Финансирането е от Министерство на културата и от Националния археологически институт с музей при БАН, уточниха от екипа.

Доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, каза, че работата по проекта стартирала преди шест години. „Важни са не само артефактите, които сами по себе си са прекрасни, важна е историята, важни са хората, важно е това, което се опитахме да направим – да разкажем цялата история. Да ги съберем за първи път заедно след сто години“, обясни той. Той допълни, че изложбата е представена за първи път през 2019 г. в Скопие, сега е в София, а през 2025 г. трябва да се случи в Белград. 

Работата по една такава изложба изисква много труд, координация между различни институции, между различните министерства на културата, митница, министерствата на външните работи, та чак до музеите, където се съхраняват тези паметници до ден-днешен, обясни доц. Попов. 

За да стигнем до тук, много хора дадоха своя достоен принос, така че нещата да се случват, каза той. „В крайна сметка всеки един от колегите от българска, сръбска и македонска страна даде своя принос проектът да бъде позитивен, да бъде насочен към хората и да покажем какво можем да направим заедно“, допълни директорът на НАИМ-БАН.

Директорът на Националния музей на Сърбия Бояна Борич-Брешкович каза, че пандемията имала както негативен ефект върху работата на екипите от трите държави, така и позитивен. През това време учените успели за разгледат много материали, които обогатили допълнително изложбата. Тя допълни, че екипът се състои от ентусиасти, които се борят за идеята си. 

Д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей в Скопие, обясни, че целият екип се гордее с това, че успели за втори път да направят тази изложба. Бабамова подчерта, че това е благодарение на професионалистите от трите музея. Тя ги определи като най-добрите професионалисти на Балканите. Директорът на Археологическия музей в Скопие благодари на Христо Попов за това, че положил „свръхчовешки усилия, за да бъде изложена тази изложба в България“.

„Изложбата е процес, проектът продължава“, допълни доц. Попов. Той обясни, че за изложбата в България са добавени около 15 нови артефакта. За Белград също ще има нови експонати.

До три седмици ще е готова адаптирана нова версия на български език на каталог от 2019 година, издаден тогава на английски език. Готови са и три филма, които са посветени на различни теми от изложбата. Те са изработени от фирма в Австрия, правила филмите за Стоунхендж, обяви директорът на НАИМ-БАН.

ИЗЛОЖБАТА

В изложбата за първи път е показана реконструкция на щит, разказа пред журналисти доц. Попов. Той отбеляза, че разкопки на самия некропол от 70-те години на миналия век не е имало. „Самата природна среда е много променена. „Благодарение“ на ерозията, на обезлесяването, на много голяма дълбочина се намират понастоящем гробовете, които тогава са били на повърхността“, каза Попов. Той допълни, че езерото също се е променило.

Идеята е този проект да продължи и в посока теренни проекти, проучвания, геофизика, разкопки – с общи усилия от всички страни, обясни директорът на НАИМ-БАН.

Първите седем „богати гробове“ са проучени до 1918 г. Пет се откриват от войниците по време на Първата световна война. Оправяйки пътя от Охрид за Кичево хората се натъкват на гробовете. Понеже там са едни наслагвания на камъни, те събират всички възможни камъни, които са наблизо край пътя и намирайки такива концентрации, защото гробовете са били покрити с големи камъни, вдигайки камъните, намират гробовете, обяснява доц. Попов.

Те са на голяма дълбочина – 2,5 – 3 метра. Оказва се, че некрополът е още по-голям. Съдържа останки от различни поколения, различни периоди, близо осем века, обяснява Попов.

Най-богатият – „Златният хоризонт“ е на максимум сто години. През този период хората са имали изключително висок социален икономически статус. Това се отразява и в материалното им положение, обясни директорът на НАИМ-БАН. Той допълни, че Васил Василев в средата на миналия век прави изключително качествени и високопрофесионални реставрации на предмети, които са от българската колекция. 

За Белград ще добавят още бронзови съдове, ще опитат да направят още някоя реконструкция. Впрочем, много от тези съдове не са изработени на място. Това прави Некрополът сам по себе си изключително интересен от културно-историческа гледна точка. Голяма част от тези дарове идват от Близкия Изток, Палестина, Египет, Родос, Сицилия, Пелопонес, Южна Италия, Балтийско море. Бронзовите съдове са една голяма част от Южна Италия и от Гърция – от Пелопонес. Част от оръжията – също. Стъклото и фаянсът са от Близкия Изток, от Родос и от Египет. Рисуваната керамика е от Атина и Коринт. Има такива, които са направени на място, но са много малко, обясни той.

Според него това означава, че обитателите на мястото са били значими. Хората, които са им носили тези дарове, са търсили тяхното приятелство и влияние. Оттам минава един от основните пътища от Егейското крайбрежие за Албанското крайбрежие, римският път Виа Егнатия, преди това е имало стар път. На север тръгват още два много важни пътя  към района на Косово и към долината за Дунав. Поне три трансгрегионални пътя се събират на това място плюс самото езеро, обясни той.

БТА припомня, че некрополът край с. Требенище, на 14 км от Охрид, е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. В гробовете са били погребани воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и др. Предметите датират некропола във втората половина на VI в. и V в. пр.Хр.  

Голяма част от находките от първите седем гроба днес са част от постоянната експозиция на Националния археологически музей в София. В експозицията са представени и новореставрирани находки. Наред с тях в изложбата участват и предмети от последващи проучвания от фондовете на Националния музей на Сърбия и Археологическия музей в гр. Охрид. От сръбска страна са показани находки от проведените от проф. Никола Вулич през 30-те години на XX в. археологически проучвания. Македонската страна показва находки от проведени в периода 1953-1954 г., както и през 1972 г., проучвания на други части от некропола в Требенище, както и гробни находки от некропола при Горна Порта от град Охрид, открити през 2002 година.

/БТА

Полицията заяви, че от началото на операцията с кодовото име „Итърнъл“ през март 2020 г. досега 426 души са били осъдени на лишаване от свобода. Присъдите им възлизат на общо  3722 години затвор. 

Британската национална служба за борба с престъпността е провела още една операция срещу престъпници, използвали „Енкрочат“, под кодовото название „Венетик“. В резултат на следствените действия по идентифициране на криминални лица, разкриване на убийства и пресичане на търговията с наркотици, над 1200 души вече са в затвора.

Пол Брогдън, ръководител на отдела по специализирани престъпления към лондонската полиция, заяви, че това е „най-значимата операция“ срещу фигури от организираната престъпност в историята на лондонската полиция.

„Енкрочат“ беше тайна операционна система, достъпна чрез специални телефони, които струваха по 1500 паунда. Всички данни на устройствата можеха да бъдат изтрити, в случай че попаднат в ръцете на властите.

„Тези престъпници използваха т.нар. от нас „твърди и сигурни“ средства за комуникация. Става въпрос за нещо като социална медийна платформа, до която криминалните лица мислеха, че нямаме достъп“, обясни Брогдън.

След като през юни 2020 г. се разбра, че „Енкрочат“ е бил компрометиран от силите на реда, платформата започна да изпраща съобщения към потребителите да се отърват от телефоните си. Малко по-късно „Енкрочат“ беше закрит. 

По думите на Брогдън в хода на разследването са били разкрити и  много от „престъпните лордове“ в лондонския криминален свят. 

В хода на операция „Итърнъл“ са били арестувани 924 души, като срещу 784 от тях са били повдигнати обвинения, а 426 вече са осъдени. Освен това са били иззети три тона наркотици и 49 броя огнестрелни оръжия. 

Трийсет и девет годишният Ники Аслан, който заема високо място в йерархията на една от лондонските банди, получи 23 години лишаване от свобода, след като бе признат за виновен в организирането на вноса на 20 килограма хероин. 

В рамките на операцията „Венетик“ са били арестувани 3100 заподозрени, а повдигнатите обвинения са 1867.

/БТА