Австралийско проучване показва, че човешкото сърце може да произведе нови сърдечни мускулни клетки след инфаркт, въпреки че органът запазва белегова тъкан, която не изпълнява контрактилната функция на загубените клетки. Откритието, водено от кардиолога Робърт Хюм от Университета в Сидни, предлага нов поглед върху възможностите за естествена регенерация и отваря път за потенциални терапии, които да усилят този процес.
Изследователите описват как липсата на кръвообращение и кислород при инфаркт убива кардиомиоцитите и води до заместването им с фиброзна белегова тъкан, която е нееластична и не пулсира. Това нарушава ефективността на сърцето и повишава риска от повторни пристъпи и сърдечна недостатъчност. В новото проучване обаче е установено, че в увредените участъци се появява и ограничен, но значим набор от новообразувани мускулни клетки.
Част от контекста за възможността за регенерация идва от наблюдения при животни: мишките проявяват способност за частично възстановяване на сърдечната тъкан, като техните кардиомиоцити могат отново да влязат в клетъчен цикъл и да се делят след нараняване. Учените сравняват тези механизми с човешките данни, където подобна активност досега не беше ясно документирана при хора в естествени условия.
Хюм и колегите му работиха с жива човешка тъкан, получена от донор, обявен за мозъчно мъртъв, както и с проби, взети от пациенти по време на байпасна операция. Екипът направи подробно секвениране на РНК — следа от генетичната експресия — и анализ на протеините и метаболитния профил на тъканите. Чрез тези методи те характеризираха биологичната среда, която благоприятства възобновяване на деленето на кардиомиоцитите.
В публикацията си учените посочват, че са идентифицирали транскрипти, протеини и метаболити, които в предишни изследвания при гризачи са били свързвани с индуциране на клетъчно делене. Това предполага, че съществуват общи молекулярни пътища, които могат да бъдат насочени в терапевтичен контекст при хората, за да се стимулира или подсили естествения регенеративен отговор на сърцето.
Робърт Хюм коментира, че въпреки появата на нови мускулни клетки, белегът остава и настоящите нива на регенерация не са достатъчни, за да предотвратят тежките последици от инфаркта. Той подчертава надеждата, че по-нататъшни изследвания ще доведат до методи за усилване на тази вътрешна способност и до разработка на терапии, които да възстановяват част от загубената функция.
В материала е отбелязано и предишно наблюдение при пациенти след сърдечни операции, което също подсказва възможността за възстановяване на кардиомиоцитите след увреждане. Отделно, в кратка препратка Димитър Петков от БГ фактор съобщава, че определени фактори — споменати в контекста като „той“ — могат рязко да ускорят процеса на зарастване в сърдечния мускул, което добавя оперативна перспектива към откритията.
Резултатите са значими за науката и клиничните изследвания, тъй като дават конкретни молекулярни цели за бъдещи интервенции. Екипът акцентира, че откритите транскрипти, протеини и метаболити следва да бъдат тествани допълнително, за да се установи дали и как могат да бъдат модифицирани безопасно при хора с цел възстановяване на сърдечна функция.
Новината е сред важните новини в медицината и би могла да промени начина, по който се подхожда към лечението след инфаркт, ако бъдат разработени ефективни терапевтични средства. Част от отразяването на откритието вече се появи в медиите и специализираните платформи — съобщава town.bg — като то предизвиква интерес както сред кардиолозите, така и сред екипите, работещи върху регенеративна медицина.
Това проучване добавя към постепенното отваряне на възможности за бъдещи терапии, включително и усилия за създаване на сърдечна тъкан от стволови клетки, и подчертава нуждата от допълнителни клинични изследвания, преди научните открития да могат да бъдат приложени в рутинната практика. В контекста на бързо развиващата се наука по темата, публикацията носи нови данни, които ще изискват независимо потвърждение и разработване на безопасни подходи за прилагане при пациенти.
Важни новини като тази остават в центъра на вниманието на медицинската общност и медийните платформи, включително и на таун.бг, които следят развитието на изследването и неговото потенциално клинично значение.
Абонирайте се за нас в Google News.
