Учени от институцията Azienda USL–IRCCS в Реджо Емилия, Италия, анкетираха 239 специалисти по палиативни грижи, доброволци в хосписи, медицински сестри и психолози и описаха набор от повтарящи се сънища и видения, съпътстващи последните дни от живота на терминално болни пациенти. Проучването, насочено към явлението, което авторите назовават „сънища и видения в края на живота“ (ELDV), е представено като важни новини за практиката в палиативната помощ и за разбиране на психологическите преживявания на умиращите.
Резултатите, публикувани в научното списание Death Studies, показват, че в този период често се появяват сходни образи и теми. Изследователите отбелязват, че тези видения могат да играят роля в междуличностните отношения и в емоционалните процеси на пациентите, тъй като позволяват символично изразяване на преживявания, които рационалният език трудно достига. Според екипа разговорите за ELDV улесняват достъпа до неописуеми емоции без да предизвикват автоматично защитни реакции като отричане.
Сред описаните мотиви доминират срещите с починали близки, образи на преход и „лиминалност“ — ярка светлина, отворени врати, стълбища. Някои професионалисти споделят конкретни случаи: пациентка, която сънувала съпруга си да казва „Чакам те“ и това било интерпретирано като признак на вътрешен мир и приемане; друга описала как се изкачва боса към отворена врата, изпълнена със светлина; трети разкази включвали спокойни сцени като „бял кон, препускащ по брега“. Тези образи се разглеждат от авторите като възможни психо-духовни механизми за справяне с наближаващата смърт и като форма на емоционално облекчение.
Не всички видения са успокояващи. Екипът регистрира и тревожни, понякога ужасяващи сънища — например пациент, който видял чудовище с лицето на майка си, дърпащо го надолу. Авторите смятат, че подобни кошмари може да отразяват вътрешни конфликти, непреработени страхове от смъртта или нерешени емоционални и клинични нужди, които изискват внимание от интердисциплинарен екип в хосписа.
В статията се разглежда и възможната връзка между повишена сънувателна активност и психологическия натиск: изследователите припомнят наблюдения от времето на пандемията от COVID-19, когато много хора — особено жени — започнаха по-често да си припомнят сънищата си, вероятно заради стрес, депресивни прояви и нарушения на съня. В този контекст авторите предполагат, че тежестта на терминалните заболявания може да задейства сходни механизми, повишаващи яркостта и запомнянето на сънищата.
Екипът под ръководството на Елиза Рабити посочва, че въпреки разпространението и значението на ELDV, липсва ясно културно и клинично разбиране, което да улесни отворените дискусии между пациенти и екипи. Пациентите често се колебаят да споделят виденията си от страх да не бъдат подиграни, осъдени или сметнати за объркани, което според авторите ограничава възможностите за подпомагане чрез разговор и символна интерпретация.
Изследването посочва още, че описаните сънища и видения частично се припокриват с явленията, регистрирани при преживяванията близо до смъртта — тунели, ярка светлина, стълбища и присъствие на близки, а понякога и сложни геометрични или „космически“ модели. Според авторите необходимостта от по-задълбочени клинични и културно-антропологични изследвания е очевидна, за да се изяснят причините, функциите и терапевтичният потенциал на тези преживявания.
От гледна точка на практиката, авторите предлагат обучението на персонала по палиативни грижи да включва умения за водене на разговори за сънища и видения, както и разработване на етични и психологически подходи, които да помагат на пациентите да споделят без страх от стигма. Тези наблюдения представляват важни новини за областта на хосписната и палиативната помощ и откриват поле за по-нататъшни интервенции и изследвания, които да подпомогнат качеството на живот в последните дни.
научи town.bg
Абонирайте се за нас в Google News.
