България е на път да стане 21-вата държава членка на еврозоната, като Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква днес, 4 юни, да даде зелена светлина за присъединяването ѝ от началото на 2026 г. Най-бедната страна в Европейския съюз е демонстрирала дългогодишна ангажираност към приемането на еврото, обвързвайки лева с единната валута още през 1999 г. и присъединявайки се към банковия съюз през 2020 г. България вече покрива всички икономически критерии за членство.
Докато София се подготвя за влизане в еврозоната, Полша – една от икономическите звезди на блока – изглежда се отдалечава от тази цел. Победата на националиста Карол Навроцки на последните президентски избори в страната е удар върху шансовете ѝ да се присъедини към еврозоната в обозримо бъдеще. Въпреки че Полша отчита стабилен икономически растеж – с прогноза от 3,2% за 2025 г., над средното за еврозоната – управляващите продължават да се противопоставят на приемането на еврото.
Навроцки заяви, че ще защитава полската валута като символ на национален суверенитет. Той ще разполага с правото да наложи вето върху законопроекти и ще може да назначи новия управител на Полската централна банка след изтичането на мандата на Адам Глапински през 2027 г., с което се очаква да засили евроскептицизма в паричната политика на страната.
Въпреки смяната на властта в Полша през 2023 г. и връщането на проевропейския лидер Доналд Туск, пътят към еврозоната остава затворен. Новото правителство няма нужната парламентарна подкрепа за преодоляване на президентско вето, а самият Туск вече насрочи вот на доверие, за да стабилизира позицията на кабинета си.
Докато България се движи напред, Полша изглежда остава встрани от валутния клуб на Европа.
