В навечерието на 2026 година в обръщение към българските граждани беше очертана тревожна, но и мобилизираща картина за състоянието на страната и света. Новата година е посрещната с надежда – в домовете, сред близки и приятели, както и по публичните площади – с очакването тя да донесе повече сигурност и справедливост за хората и за България.
Отминалата 2025 година беше определена като драматична в глобален план – белязана от войни и хиляди жертви, но и от първи сигнали за възможен край на конфликтите. Подчертано бе, че България трябва ясно да застане зад усилията за мир в Украйна, тъй като опасността от разрастване на войната остава реална, а националните интереси не могат да бъдат защитени, ако страната не разчита на собствена позиция и воля.
Особен акцент беше поставен върху предстоящото въвеждане на еврото, което ще превърне България в център на международно внимание. Решението беше определено като стратегическо, но взето в напрегнат и разделящ обществото момент. Приемането на единната валута беше посочено като последна стъпка от европейската интеграция на страната, но същевременно и като пропусната възможност за национално допитване. Липсата на референдум бе изтъкната като ясен знак за дълбокото отчуждение между управляващите и гражданите – разрив, който по-късно се прояви в масовите протести из страната.
Недоволството ескалира след трудностите около първия бюджет в евро и се превърна в израз на натрупан гняв срещу корупцията, инфлацията, несправедливия обществен модел и злоупотребите с власт. В същото време протестите разкриха и нова тенденция – активното включване на младите хора, които вместо да търсят личен изход, започнаха да мислят за бъдещето на държавата. Редом с тях на улицата излязоха и хората от поколенията на прехода.
Това обединение беше определено като ключовото политическо събитие на 2025 година – зараждането на широко обществено съгласие срещу мафиотския модел на управление. Опитите за разединяване чрез противопоставяне на поколения или отклоняване към второстепенни теми не дадоха резултат. Посланието от площадите беше ясно: искане за реална демокрация, честни избори, свободни медии, европейско бъдеще и достоен стандарт на живот.
С поглед към идните месеци беше напомнено, че страната е изправена пред важни избори – парламентарни, а по-късно и президентски. Призивът е обществото да не допуска повторение на стари грешки и да съхрани енергията и надеждата, родени в протестите, като ги превърне в реална промяна.
Обръщението завършва с пожелания за здраве, мир и човечност – не само като национален идеал, а като ежедневен избор. Надеждата е 2026 година да донесе не просто лични успехи, а и сбъдването на общата мечта за свободна, справедлива и благоденстваща България.
