Позицията на България при обсъждането на 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия е била продиктувана единствено от необходимостта да бъде защитен националният интерес. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова по време на парламентарния контрол.
Повод за изявлението ѝ стана въпросът защо България е настояла Искандер Махмудов да бъде изключен от санкционния списък на ЕС. Депутатите от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев и Георг Георгиев поискаха да разберат кой е инициирал позицията и какъв конкретен интерес на страната е защитавала тя.
Петрова обясни, че решенията са били взети след обсъждане в рамките на Координационния механизъм за изпълнение на санкциите и въз основа на становища на компетентните държавни институции.
По думите ѝ процедурата е била проведена по възможно най-формалния начин, а основният мотив е бил оценката за потенциален риск за български икономически интереси.
Връзката с руските вагони
Външният министър посочи като важен фактор руската компания „Метровагонмаш“, за която България използва дерогации от санкционния режим на ЕС.
Според Петрова собственикът на „Трансмашхолдинг“ Искандер Махмудов е бил разглеждан във връзка с възможните последици за България. Тя припомни, че именно по време на управление на ГЕРБ е била поискана дерогация за „Метровагонмаш“.
Петрова използва този факт, за да отговори на критиките от ГЕРБ, като посочи, че самото искане за дерогация показва, че и тогава е бил отчетен риск за българските интереси.
Тя допълни, че Министерството на външните работи няма правомощия да решава дали конкретни вагони са подходящи за използване в България. Ведомството обаче може да координира позициите на различните институции и да участва в европейските преговори по санкционния режим.
София променила позицията си за вагоните
Петрова постави и въпроса защо през 2024 г. Столичната община е настоявала вагоните да бъдат запазени, докато 2 години по-късно вече се обсъжда изваждането им от употреба.
Според нея промяната в позицията показва различен подход към оценката на риска и необходимостта от дерогации.
България е възразила и за други лица и компании
По време на парламентарния контрол Петрова отговори и на въпросите на депутатите от ПП-ДБ Божидар Божанов и Николай Денков дали България е настоявала за изваждането и на други лица от 21-вия санкционен пакет.
Тя потвърди, че страната е изразила съображения относно включването на Михаил Дегтярев, министър на спорта на Русия и председател на Руския олимпийски комитет.
България е имала резерви и към предложението за включване на „Тольяттихимбанк“ в санкционните списъци. Аргументът е бил свързан с връзката на банката с „Тольяттиазот“ и групата „Уралхим“, която е сред големите производители на минерални торове.
Петрова посочи, че торовете не са обект на санкции и България продължава да внася такива продукти, включително от Русия. Според нея нестабилността на международните пазари и високите цени създават допълнителен риск евентуалните ограничения да окажат негативно влияние върху доставките.
Впоследствие България е оттеглила възраженията си и по двете предложения, за да бъде постигнат консенсус между държавите членки.
В заключение Петрова заяви, че резервите на България са останали, но оценката на правителството е, че рискът за страната в тези 2 случая е по-малък в сравнение с други предложения и затова София е подкрепила санкциите при наличие на общо европейско съгласие.
