Въпреки че памукът традиционно се свързва с тропически и субтропически региони, културата се развива изненадващо добре и на българска почва. Най-добри условия за отглеждане на памук у нас предлагат южните райони, включително Сливен, Ямбол, Благоевград, Хасково, Бургас, Пловдив и Стара Загора. Според експерти, почвите и климатичните особености в тези области са идеални за получаване на качествена реколта.
Интересен е фактът, че подходящи условия има и в Северна България – в Русе, Плевен, Силистра и Велико Търново. Въпреки това към момента отглеждането на памук в страната е ограничено, макар че културата има дълбоки традиции у нас още от началото на XX век. В миналото българският памук е задоволявал нуждите на местната текстилна промишленост, но днес, при липсата на фабрики, производителите са принудени да разчитат основно на износ.
Гърция, която е сред водещите производители на памук в Европа, наред с Испания, активно изкупува българската продукция заради доброто ѝ качество. Макар и малко по-груб, българският памук е изключително здрав – качество, което го прави предпочитан от южната ни съседка.
Производството на памук има и редица икономически предимства. Културата не изисква смяна на терена в продължение на шест години и може да се отглежда дори на замърсени с тежки метали почви. При правилни условия добивите могат да достигнат до 500 кг от декар.
Памукът намира широко приложение – не само в текстилната индустрия, но и в производството на памучно масло, използвано в козметиката, бояджийската промишленост и дори в хранителни продукти за деца. Освен това от отпадните части се произвеждат фуражи и горивни материали.
С оглед на климатичните и почвените предимства, експертите смятат, че българското памукопроизводство има потенциал за развитие и възраждане, особено при адекватна държавна подкрепа и инвестиции в модерни технологии.
