Новият министър на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че подготвя цялостна стратегия за възстановяване на напояването и хидромелиоративната инфраструктура в страната. Зад това намерение обаче стои дълбоко натрупан структурен проблем, който според експерти вече поставя под риск устойчивостта на българското земеделие.
В публично изявление Абровски посочи, че състоянието на сектора е резултат от дългогодишни политически решения и подчерта, че темата е сред водещите приоритети на неговия екип. По думите му в кратки срокове ще бъде представена ясна програма, насочена както към напоителните системи, така и към цялостното управление на водните ресурси в аграрния сектор.
Министърът заяви, че целта е да се възстанови работеща инфраструктура, която да гарантира предвидимост за производителите, особено в условията на засилващи се климатични промени.
Междувременно бившият министър на околната среда и водите Асен Личев предупреждава, че страната се намира в изключително тежко състояние на т.нар. хидромелиоративна система. Според него разпадането на напоителната мрежа е довело до драматичен спад на поливните площи – от милиони декари в миналото до минимален дял в настоящия момент.
По негови данни през последния напоителен сезон реално са били обслужени едва няколкостотин хиляди декара земеделски земи, което представлява символична част от историческия капацитет.
Личев посочва като основен проблем не липсата на вода, а невъзможността тя да достигне до земеделските площи. По думите му язовирите разполагат с достатъчни ресурси, но амортизираната и частично разрушена преносна инфраструктура прекъсва връзката между водоизточниците и полетата.
Той допълва, че най-сериозно засегнати са регионите в Северна България, където голяма част от системите по поречието на Дунав са изведени от експлоатация или унищожени, а помпените станции – изоставени.
Според експерти в сектора години наред липсва последователна държавна политика, като усилията се ограничават до частични ремонти, без стратегическо възстановяване на системата в цялост.
На този фон обещаната от новия министър програма се възприема като първи тест за това дали държавата ще премине от констатации към реално възстановяване на напоителната инфраструктура.
Темата вече се разглежда не само като земеделски, но и като въпрос на национална сигурност, предвид зависимостта на продоволственото производство от достъпа до вода и нарастващия натиск от климатичните промени.
