„Леонардо да Винчи, гениалният ренесансов художник, е притежавал необичайна зрителна способност, която може да се сравни с тази на топ атлети като тенисисти и бейзболисти. Генетикът Дейвид Талер от университета в Базел предполага, че това „бързо око“ е позволило на Леонардо да улавя мимолетни моменти и движения с изключителна точност, което личи в картините му, като прочутата усмивка на Мона Лиза.
Според Талер тази способност се дължи на по-висока честота на трептене на сливане – зрителен феномен, който позволява улавянето на детайли в бързо движещи се обекти. Леонардо демонстрирал това, като описал движенията на крилата на водно конче с невероятна прецизност в свои бележки – нещо, което повечето хора не могат да видят с просто око.
Талер свързва това качество с гени, регулиращи развитието на ретината. Той смята, че изследване на ДНК на Леонардо, ако бъде извлечена от негови произведения, може да даде отговор дали тази зрителна острота е вродена или плод на наблюдателност и практика.
Известната техника „сфумато“, използвана от Леонардо за създаване на плавни преходи между цветовете и светлосенките, също е свързана с тази зрителна особеност. Тя отразява начина, по който мозъкът обработва множество малки изображения, възприемани от ретината.
Подобна способност е наблюдавана и при други велики художници, като японския майстор Кацушика Хокусай, автор на емблематичната дърворезба „Голямата вълна“. Според Талер, Хокусай също е притежавал „бързо око“, което му е позволило да улови движенията на водно конче в полет.
Талер вярва, че изучаването на визуалната чувствителност на Леонардо може да даде нова перспектива за връзката между генетиката и артистичната гениалност. „Ако успеем да възстановим ДНК на Леонардо, бихме могли да разберем дали неговата уникална зрителна дарба е резултат от природата или от усилия,“ заключава той.
